Легендата се върна на своята сцена: Федерер и магията на Дубай

Роджър Федерер и турнира в Дубай отдавна са неразривно свързани, а в понеделник осемкратният шампион отново се завърна на мястото, където е написал голяма част от своята история.

Никой тенисист не е оставил толкова силен отпечатък върху надпреварата на твърди кортове в Дубай, колкото швейцарският маестро, чиято елегантност и постоянство превърнаха турнира в една от емблематичните спирки в кариерата му. Бившият №1 за първи път вдигна трофея през 2003 година – сезонът, който постави началото на възхода му към върха на световния тенис.

Впоследствие Роджър Федерер добави още седем титли в Дубай и завърши участията си в турнира с впечатляващ баланс от 53 победи и едва 6 загуби. Надпреварата често се превръщаше в ранен барометър за формата му и нерядко успешните му кампании там предвещаваха още по-големи постижения по-късно през сезона.

При завръщането си на турнира от категория ATP 500 в понеделник Федерер изгледа от трибуните как неговият сънародник Стан Вавринка, шампион от 2016 година, преодоля съпротивата на Бенжамен Хасан. След мача Хасан също получи своя незабравим момент, срещайки се лично с легендарния швейцарец.

„Никога повече няма да си мия ръката“, пошегува се Хасан с усмивка, след като се ръкува с 20-кратния шампион от Големия шлем.

Именно в Дубай през 2019 година Федерер постигна един от най-значимите върхове в кариерата си. С победата над Стефанос Циципас във финала той спечели своята стотна титла на ниво Световен тур и се превърна едва във втория тенисист в Оупън ерата, достигнал трицифрен брой трофеи. Преди него това бе сторил само Джими Конърс (109), а по-късно към елитния клуб се присъедини и Новак Джокович със 101 титли.

Този успех допълнително затвърди мястото на Федерер сред най-великите в историята на ATP. Той прекара рекордните 310 седмици като №1 в света, включително 237 поредни – период, който съвпадна с три от триумфите му в Дубай. В много отношения турнирът отразяваше и самата му кариера: ранен пробив, дългогодишна доминация и паметен късен връх.

С годините Дубай се превърна и в нещо повече от просто спирка в календара за швейцареца. Той често избираше града за своя база по време на паузите между сезоните, използвайки отличните тренировъчни условия и топлия климат в подготовката си за нови кампании. Познатата среда носеше комфорт, а комфортът – успех. Победите му в Дубай обхващат различни етапи от кариерата му – от първата титла на 21 години до юбилейния стотен трофей на 37.