Най-невероятната от всички?

Приказни истории да искаш във футбола! Играта е предлагала такива невъобразими изненади, че човек направо би се усъмнил в достоверността им и дали няма нещо режисирано. Страхотни постижения, които са били извън сферата на вероятното преди даденото събитие да започне. Коя обаче е най-невероятната от всички футболни фантастични истории? Да направим кратко разследване, част от които са базира и на „научни“ данни.

Днешният мач между Рексъм и Челси в турнира за Купата на Футболната Асоциация в Англия е добро начало. Отборът от Уелс трудно може да бъде описан с няколко думи. Изключително рядко явление е даден отбор в Англия да спечели три последователни промоции в горни дивизии и от скромен състав, който се подвизава в непрофесионалния футбол да е кандидат за Висшата лига по-малко от 4 сезона по-късно. Впечатляващо. Та било то и с холивудски краски заради присъствието на амбициозния собственик Раян Рейнолдс. Един работнически и слабо познат по света град чака своя момент на изключителна слава. Но все пак. След толкова много финансови вложения дали това е най-точният пример за най-невероятната футболна приказка? Не бих посмял да твърдя подобно нещо.

Едно е да стигнеш до Висшата лига. Съвсем друго е да започнеш да се съревноваваш успешно с големите отбори. А почти невъзможно е да я спечелиш. Почти, както казах. Попитайте днес застрашения от изпадане от Чемпиъншип тим на Лестър, който, вдъхновен от Риад Марез и Джейми Варди, вдигна трофея и получи званието „шампион на Англия“ преди точно 10 години. Всички тогава искахме те да спечелят, няма защо да се лъжем. Приказката обаче всъщност започна в края на предишния сезон, когато „лисиците“ намериха магически начин да оцелеят, макар да бяха на последното място в класирането в края на април и да изоставаха със седем точки от спасителния бряг. Коефициентите за титла на Лестър преди сезона на практика не съществуваха. Това НЕ МОЖЕШЕ да се случи. И понеже ви казах, че ще използвам и „научни“ данни – букмейкърите оценяваха шансовете на Клаудио Раниери за титла на водения от него тим тогава на 5000 към 1.

Същият Раниери беше безмилостно и безкрайно неблагодарно уволнен през февруари 2017, но надали някой на Острова (пък и не само) може да забрави Несун Дорма от Андреа Бочели на стадиона на Лестър в чест на титлата, головете на Джейми Варди, който не спря да консумира енергийни напитки, шегите за скромния Нголо Канте, описващи как той покрива две трети от земното полукълбо, както и небезизвестния фен на тима Гари Линекер, който спази обещанието си и се появи в ефир само по долни гащи, на които имаше емблемата на Лестър след официализирането на първото място. Да, това може би е най-невероятната приказка!

Но! Приказките нямат тегло и не можем да ги претеглим на кантара. Къде точно попадат те по скалата на невероятност е трудно да се отсъди. През настоящия сезон в европейския футбол си имаме отличен пример. Норвежкият Бодьо/Глимт, който идва от полярния кръг, започна календарната година с 4 победи над Манчестър Сити, Атлетико Мадрид и 2 пъти срещу Интер и сега се кани да елиминира Спортинг Лисабон от Шампионската лига. Градът е с население около 40 хиляди души, стадионът може да побере 8 хиляди от тях, заплатите на всички в отбора на седмична база са около 150 хиляди паунда – сума, за която Ерлинг Холанд, техният сънародник, едва ли би напуснал леглото си рано сутрин при лошо време. В последните сезони имаше намигвания от севера, че подобно нещо може да се случи заради блестящото представяне в Лига Европа, така че тази достойна приказка все пак все още не може да претендира да е най-фантастичната. Но пък знае ли човек докъде ще стигне Бодьо/Глимт в Шампионската лига.

Във вълшебния свят на футболните подвизи няма как да не се спрем и на някои национални отбори. По-конкретно – на един. Гърция, 2004 година. Да, истина е, че турнирите са много по-възможни за печелене, защото все пак трябва да изиграеш пет, шест, седем мача, дори можеш да си позволиш някоя загуба в груповата фаза (точно като гърците), докато в един вътрешен шампионат имаш близо 40 срещи. Но през 2004 гърците пристигат в Португалия с всичко друго, но не и с реномето на фаворит. Та те са смятани категорично за най-слабия отбор заедно с Латвия и с … България. Но по някакво странно желание на футболните богове и благодарение на неизчерпаемата енергия на фигури като Карагунис, южните ни съседи очароват целия свят и откровено го изумяват. Водени от Ото Рехагел, елините побеждават домакина Португалия. Два пъти. В мача на откриването и във финала. В състава на домакините тогава вече се подвизава един нападател, за когото може би сте чували – Кристиано Роналдо. Десет от десет за тази футболна приказка!

Разбира се – приказките могат да имат и носталгичен, прекалено сантиментален характер. През 1993 18 национали на Замбия загиват в столицата на Габон – Либревил – след самолетна катастрофа. Държавата никога не се е славила с особени футболни постижения, така че когато през 2013 печели за първи и последен път в историята си Купата на Африканските Нации, това наистина се приема за невероятно постижение за тима, воден от човека с белите ризи – Ерве Ренар. Още повече на финала е сломен безусловният фаворит на специалисти и анализатори Кот д‘Ивоар, който до този момент не е допуснал нито един гол в турнира. И на финала също не допуска. Двубоят завършва 0:0, а Замбия печели при дузпите. Къде се провежда финалът ли? В Либревил, Габон. Десет от десет и за тази красива, футболна история!