Всичко е на показ! Прекрачиш ли прага на дома си, всяка своя стъпка може да бъде проследена, видяна, понякога дори записана – я от камерите за видеонаблюдение, я от папараци, я от телефона на някой минувач, съсед, колега, приятел. Просто трябва да внимаваш какво вършиш, а очевидно – и какво говориш. И точно защото осъзнават, че вече дори четенето по устни не е особено сложна задача, футболистите все по-често (да не казвам постоянно) прикриват устата си, когато разговарят със съотборник или противников играч. Да не би да бъдат видени или разконспирирани. Или просто за свое собствено спокойствие. Дори от Международния Борд на Футболните Асоциации (IFAB) се събраха съвсем наскоро, за да уточнят, че вероятно ще има наказания за играчите по време на Световното първенство през лятото, ако прикриват устата си с фланелките си. В какви времена само живеем!
Да, в последните десетина дни се заговори за тази тема заради неприятни случай между Винисиус Жуниор и Джанлука Престиани по време на мача от Шампионската лига между Бенфика и Реал Мадрид. Аржентинецът каза нещо на звездата на Кралския клуб, прикривайки устата с екипа си, което доведе до скандал. Престиани беше обвинен в расизъм, но понеже е трудно да бъде доказано какви думи точно е употребил, беше наказан за реванша и беше отворено разследване по случая. Дума срещу дума. Вратарят на Реал Мадрид Тибо Куртоа спомена, че би се радвал, ако има санкции за прикриване на устата, ако това би довело до изкореняване на расизма от футбола. Лесно е да се каже. По много причини.
Намеренията зад подобни наказания може и да са безкористни, но дали винаги играчите обсъждат „забранени“ теми и подлежат ли винаги на порицание, е съвсем отделна тема. Да започнем оттам, че в наши дни прикриването на устата е акт, който се е превърнал почти в навик за футболистите. Те го правят, когато искат да заглушат тактическите си съвети към съотборниците си, когато приказват със съдията, когато получават указания от треньорите. Правят го обаче и подсъзнателно – когато обсъждат събития, нямащи нищо общо с конкретния мач. И това действие е плъзнало като зараза дори из юношески и младежки турнири, където далеч няма такова телевизионно внимание и наличие на камери, целящи да уловят всяка твоя реплика. Тълкуването на подобен казус както винаги е двуполюсно – от една страна вечната конспирация и завоалирането на всяка дума зад фланелка или ръка „скрива“ от зрителите някои пикантни детайли във футбола, прави го далеч не толкова натурален. От друга – самите играчи могат да твърдят, че личното им пространство е нарушена при подобна забрана, защото те са постоянно снимани и не могат да говорят свободно в нито един миг.
През лятото на 2000 година телевизиите показват как селекционерът на Франция Роже Лемер и капитанът на „петлите“ Дидие Дешан са се впуснали в доста нажежена дискусия. Двамата стоят на една педя един от друг, като езикът на тялото им не индикира да водят спокоен разговор. Което изглежда странно, защото Франция би трябвало да се радва след спечелването на европейската титла – само две години след световната. Френската преса разкрива, че обсъждат бъдещето на Дешан, който иска да си тръгне след турнира (тогава той е на 32 години), защото чувства, че лидерската му функция в съблекалнята е недооценена. Нает е специалист по четене на устни, защото случат предизвиква интерес. Оказва се, че думите, които са използвани на записа, са следните: „Засега е време за купон!“ – опитва се да разубеди Лемер своя капитан. „Но аз трябва да имам избор! Наистина ми писна. Писна ми!“. Доста малко вероятно е да видите подобна сцена това лято по терените в Съединените Щати, Мексико или Канада.
Днес обаче е различно. Говорим ли за параноя? Може би. Или за предпазни мерки, така че да не попаднеш излишно под ироничните и хапливи коментари в социалните мрежи? Вероятно. Какво казва Марко Матераци на Зинедин Зидан по време на финала на Световното първенство през 2006 си остава загадка и до днес, но французинът изпуска нервите си. Ако това се бе случило днес, Матараци вероятно щеше да пострада доста по-сериозно. Или по-скоро репутацията му. През 2011 Джон Тери прошепва нещо на Антон Фердинанд по време на мача между Челси и Куинс Парк Рейнджърс, което носи на защитника на „сините“ наказание от 4 срещи и е негласната причина лентата му на капитан в английския национален отбор да бъде отнета.
Четенето по устни далеч не е точна наука, която може да разбере всяка една дума, особена изречена в конкретен контекст. Но е факт, че всички са безкрайно внимателни – независимо дали изричат сквернящи събеседника слова или дискутират лични въпроси. Като звездата на Арсенал Деклан Райс, който прикри уста с фланелката си, докато обясняваше на Букайо Сака и асистент-мениджъра на „топчиите“, че се е ядосал на плакат в трибуните по време на дербито на северен Лондон срещу Тотнъм. Райс обаче не знаеше, че микрофоните са прекалено близо и може да се чуе какво си говорят. „Отивах да бия корнера и един от техните фенове ми показваше снимка на жена ми, как да не се ядосам?!“. Не е нещо, за което Райс би трябвало да е наказван, нали?
Снимки: БГНЕС
Чуй новините
Подкаст
