Всяко хубаво нещо има свой край. Обикновено – бърз. При назначаването на нов треньор в даден клуб мигновено се гарантира и прилив на енергия, който поне в първите срещи води и до подобрение на резултатите. Е, ако не се казваш Игор Тудор, де. Но когато емоциите утихнат е време да се върнеш в реалността. Да, атмосферата в съблекалнята може и вече да не е (напълно) отровена, но това далеч не гарантира, че ти играеш величествен футбол, от който косите на Реал Мадрид и Барселона да настръхват. Такъв е случаят с Манчестър Юнайтед и Майкъл Карик.
Техният меден месец приключи, по всичко личи. Уилям Осула се погрижи за това Нюкасъл да победи у дома „червените дяволи“, макар „свраките“ да бяха на терена цяло полувреме с човек по-малко. Което е обстановка, която вече е доста позната за Карик, въпреки че е съвсем отскоро на кормилото на Ман Юнайтед. В три от първите му осем мача съперниците получаваха червени картони. И ако срещу грохналия Тотнъм и леко объркания Кристал Палас отборът на бившия халф намираше начин да се справи с опонента, то срещу Нюкасъл далеч не беше така. Да не забравяме, че в първите два случая двубоите се играеха на Олд Трафорд, а „червените дяволи“ бяха гости в третия подобен мач. И сякаш не знаеха какво точно трябва да правят, за да извлекат дивиденти от численото си преимущество. Първата загуба за Карик дойде. Но това не бива да се приема като някаква огромна изненада.
Контузиите на Лисандро Мартинес и Патрик Доргу определено се отразиха на тима. Изведнъж желанието топката да се изнася бързо и с остри пасове напред също изчезна. Тимът на Карик изглеждаше доста объркан през цялото второ полувреме на „Сейнт Джеймсис Парк“ и май само Бруно Фернандеш представляваше заплаха за отбраната на домакините. Да, Манчестър Юнайтед изглеждаше зашеметяващо срещу градския съперник Ман Сити (в дебюта на Карик), разклати поне временно и амбициите на Арсенал за титлата (във втория мач на Карик), но дали играеше толкова успешно и в следващите срещи? Далеч не. Първите полувремена срещу Уест Хем, Евертън и Кристал Палас бяха посредствени. Без положения, без особена агресия, по-скоро предпазливо. Тогава обаче през вторите 45 минути някак се стигаше до попадение, което да осигури поне 1 точка. Срещу Нюкасъл това не стана.
Лявата зона на атаката в последните мачове изглежда прекалено предвидима, за да може да обърка добре подредена защита във Висшата лига. Продължителното присъствие във финалната третина от игрището също изглежда крайно неосъществимо. Стратегията да се подава непрестанно към Фернандеш не е задължително грешка заради способността на португалеца да импровизира и борави чудесно с топката, но все пак той не е гений, който може собственоръчно да решава всеки един двубой. Грешните решения, които се взимат в наглед простички ситуации, естествено се отразяват на благото на тима. В някои от тези осем мача на Карик Юнайтед игра добре и имаше късмет. В някои не игра толкова добре, но пък отново имаше спортно щастие в точния момент. В някои нито игра добре, нито можеше да се похвали с присъствието на Фортуна на рамото си. Последователността определено тепърва ще трябва да се търси. И в резултатите, и в играта. Карик, който на пръв поглед стои умислен край тъчлинията, леко безизразен, често може да бъде видян да жестикулира с ръката си, сякаш казвайки „по-бързо, по-бързо“, визирайки скоростта, с която топката се движи между играчите му.
„Не играхме добре тази вечер. Не можем да търсим оправдания. Цялата отговорност пада върху нас“, описа развоя на събитията в сряда вечер временният мениджър на „червените дявол“, без да прави особена подробна дисекция на причините за първата му загуба като наставник в клуба.
За да бъде Карик по-доволен от представянето на отбора, ще трябва да получи и някаква помощ от медицинския щаб. Умората и контузиите пречат, така е при всеки отбор. Срещу Нюкасъл Каземиро и Люк Шоу бяха заменени около 60-ата минута от Мануел Угарте и Диого Далот – това автоматично намали опасността, която „червените дяволи“ можеха да създадат от статични положения, а и лишиха състава от още един състезател с по-силен ляв крак. Угарте може и да прилича на Каземиро по отношение на дефанзивната игра, но определено отстъпва на бразилеца, когато дойде време за създаването на атаки, какво остава пък за отбелязване на голове. Отделно партньорството му с Коби Мейно трудно може да бъде сравнявано с това между Сандро Тонали и Жоелинтон, чиято отдаденост беше сред ключовите компоненти за успеха на Нюкасъл. Дори сред появата на Амад Диало и Джошуа Зиркзее нещата не се промениха драстично. Да, вратарят на домакините Рамсдейл направи брилянтно спасяване при удар на Зиркзее, но това беше по-скоро плод на индивидуално умение на нападателя, отколкото на някаква фантастична атака на гостите. Хари Магуайър прекара последните десетина минути в противниковото наказателно поле, което никога не е знак за отлично функционираща атака.
Майкъл Карик и Манчестър Юнайтед са в добра позиция за приключване на сезона в топ 5. Отборът играе само в един турнир, напрежението беше донякъде овладяно заради резултатите, както и заради доверието на привържениците у временния мениджър, породено от неговото минало в клуба. Той обаче ще трябва още доста да се потруди, ако желае през лятото определението „временен“ да отпадне от визитната му картичка.
Снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
