Нито един успех в живота не идва без късмет. А когато късметът е с теб през целия живот, той може да те отведе до невероятни висини, дори и пътят ти да е кривуличещ и с много препятствия. И когато най-малко очакваш да ти помогне да изкачиш своя Еверест.
Това е историята на Стивън Бредбъри – австралиец, занимаващ се с нетрадиционен за Зеления континент спорт, който покорява света. За мнозина сензационно, дори и за самия Стийв неочаквано - в един ден, в един миг, в който обстоятелствата се подреждат по такъв невероятен начин така, че той да стане №1. Защото е целунат от Съдбата.
Стивън е роден в малкия град Камдън в близост до Сидни през 1973 г. И вместо като повечето момчета да се занимава с австралийски футбол, ръгби или сърф, той попада на ледената пързалка и започва да тренира новия и нетрадиционен за южното полукълбо спорт шорттрек. Попада в националния отбор, а първият му голям успех е в близост до вкъщи – на световното първенство през 1991 г., което се провежда в Сидни. Тогава едва 17-годишният Бредбъри е част от австралийската щафета на 5000 м, която има късмет да попадне на финала, докато големите сили Китай, Канада и Япония отпадат. Фаворит в заключителното бягане, в което участват 4 тима е отборът на Великобритания, който пада по средата на дистанцията, като последва краха на италианската щафета. Така битката на австралийците остава само с Нова Зеландия и домакините печелят златния медал за радост на публиката по трибуните. Това е само първото от няколкото щастливи събития в живота на Стийв.
През 1994 г. дебютира на Зимни олимпийски игри /2 години по-рано е част от отбора, но остава резерва/. Австралийците преодоляват сериите и достигат до финала. Там тактиката им е ясна – стоят отзад, без да влизат в контакт с другите щафети и да рискуват падане и дисквалификация, пък току виж късметът им се усмихне. Един от четирите тима – канадският, пада и това отваря пътя към отличията. Австралия дори се опитва да се пребори с Великобритания за среброто, но дори и третото място е невероятен успех за страната. Това е втори медал от Зимни олимпийски игри в историята за спортисти на юг от Екватора. На 20 години Бредбъри вече е олимпийски призьор.
Но Съдбата далеч не го люлее само на памукови облаци. За малко той не губи живота си заради спорта в края на иначе щастливата за него 1994 г. При сблъсък с друг състезател кънка прерязва дясното му бедро, при което той губи 4 литра кръв. Единствената мисъл на Стивън е да остане буден, защото си мисли, че ако загуби съзнание ще умре. Той помни всеки един момент от този инцидент, завършил със 111 шева. Цели 18 месеца минават преди кракът му да се възстанови напълно.
Въпреки ужасяващият инцидент Бредбъри отново се връща на пързалката и участва на вторите си олимпийски игри – в Нагано през 1998 г. Там постижението му е паметно предимно за роднините и приятелите – с 19 и 21 място той остава назабелязан в протоколите на състезанието.
Следва ново предизвикателство, пред което Съдбата го изправя. През 2000 г. по време на тренировка съотборник пада пред него и в опит да го прескочи Стивън попада в зверски сблъсък с мантинелата, чупи 2 гръбначни прешлена, а инцидентът приключва с 4 пирона в черепа, винтове и пластини в гърдите и гърба. Лекарите са категорични, че той няма да може отново да излезе на леда, но австралиецът е твърдо решен да опита, макар и за последно.
17 месеца по-късно стартира на Зимните олимпийски игри в Солт лейк сити. В първия ден на състезанията по шорттрек печели серията на 1000 м, но с щафетата на Австралия отпада от финала. Идва датата 16 февруари 2002 г. – ден като ден, който по нищо не предвещава това, което ще се случи.
Четвъртфинал на 1000 м – Бредбъри е в серия с фаворитите Аполо Антон Оно от САЩ и Марк Ганьон от Канада, които сякаш са абонирани за двете места, които дават право на класиране на полуфинал. Но Ганьон се сблъсква с японеца Наоя Тамура, с когото се борят за второто място. Канадецът е дисквалифициран и така нашият герой, който финишира последен продължава напред.
Следва полуфинал. Бредбъри избира тактиката да бъде последен в групата от петима кънкьори, защото е наясно, че на 28 години няма вече тази скорост, че да се бори с най-добрите. Но в последната от 9-те обиколки сякаш става чудо. Първо пада един от съперниците му – кореецът Ким Дон Сун, а на последния завой лидерите Ли Дзядзюн от Китай и Матю Търкот от Канада изхвърчат от пистата. Бредбъри финишира след японеца Сатору Терао, който впоследствие е дисквалифициран. Изненадващо за всички австралиецът достига до първи индивидуален финал в кариерата си.
В бягането за медалите той е абсолютен аутсайдер, а и се държи като такъв – кара последен в групата, като все пак гледа да не изпуска другите. На последният вираж обаче изоставането му е около 20 метра. И тогава се случва нещо сензационно – всичките му съперници падат буквално метри преди финалната линия. Стивън Бредбъри, който като последен просто довършва състезанието си, завършва първи вдигнал победоносно ръце. Няколко минути изчаква дали съдиите няма да преповторят състезанието, но решението им е категорично – златен медал за 28-годишния австралиец. Той става най-изненадващият олимпийски шампион за всички времена.
Естествено този триумф слага и край на кариерата му. След като напуска ледената писта, остава на висока скорост – няколко години се състезава в различни автомобилни шампионати в Австралия.
През 2022 г. спасява от удавяне четири тийнейджърки, заради което получава награда за храброст. Живее в Сидни с жена си и двете си вече пораснали деца. Звезда на Зеления континент той участва в различни реалити шоута, филми и телевизионни предавания. И очаква какви подаръци ще има още в живота му. Защото той е целунат от Съдбата.
Автор: Евгени Николов
Чуй новините
Подкаст
