Италия ще поиска още 16 млрд. евро от фондовете за периода след COVID-19 въпреки забавянето на предишния транш, заяви министърът по европейските въпроси Рафаеле Фито.
Забавянето на осигуряването на парите е "очевиден проблем", заяви по-рано министърът на икономиката Джанкарло Джорджети, признавайки нарастващите предизвикателства пред публичните финанси.
Италия трябва да получи 191,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и евтини заеми до 2026 г. от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост (МВУ), което се разглежда като уникална възможност за съживяване на затъващата икономика.
Правителството в Рим обаче изостава от графика по отношение на изразходването на вече получените парични средства и изпълнението на определените "цели и етапи", които водят до отпускането на нови плащания.
За момента правителството се справя със ситуацията, заяви Джорджети, потвърждавайки плановете си да запази тенденцията за намаляване на бюджетния дефицит в условията на разочароващо начало на годината.
Фито заяви, че няма гаранция, че четвъртият транш, който Италия ще поиска през следващите дни, ще бъде получен до края на годината.
За да се ускори процесът на одобрение, Рим поиска от ЕС да преразгледа 10 от 27-те цели, които биха предизвикали отпускането на тези средства.
Третият транш, който Италия все още чака, е на стойност 19 млрд. евро и е свързан с десетки цели, които трябваше да бъдат постигнати през втората половина на 2022 г., включително създаването на 7500 спални помещения за студенти.
"Надявам се, че тези средства ще бъдат отпуснати, ако средствата от ЕС не дойдат, това очевидно е проблем", каза Джорджети, когато беше попитан за въздействието на забавянето върху държавната хазна.
Изискването за заемане на средства от държавния сектор (SSBR), което е по-тясна съвкупност от дефицита в публичния сектор, възлиза на 95 млрд. евро в края на юни, което е с над 50 млрд. евро повече в сравнение с миналата година.
"Наблюдаваме (публичните финанси), имаме цели, които трябва да изпълним, и ще ги изпълним", каза Джорджети, като повтори, че Министерството на финансите не планира да променя насоките си за емитиране на средносрочни и дългосрочни държавни облигации през 2023 г.
През тази година правителството на министър-председателя Джорджия Мелони си поставя за цел да постигне бюджетен дефицит от 4,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е почти наполовина по-малко от миналогодишните 8,0%.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
