Как войната в Украйна промени дневния ред на политиците преди изборите за Европейски парламент

Трета година война в Украйна предизвиква хаос в доставката на енергия и храни, растяща инфлация и криза на стандарта на живот. Едва ли има европеец, който тази седмица ще гласува, без позиция по отношение на битката между Киев и Москва.

Повечето популистки партии в Европа умело използват страховете на хората предизвикани от бойни действия, а традиционните политически формации насочват внимание към имперските амбиции на Русия отвъд Украйна.

"Марш на мира" - така унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия Фидес агитират в хода на кампанията за европейските избори.

"Отказваме ли се от мира? Отказ от мир означава жертване на човешки животи в Украйна. Искаме ли да се лее унгарска кръв в Украйна? Не, не искаме! Няма да ходим на война и няма да загиваме за чужд народ на чужда земя", казва унгарският премиер на 1 юни в Будапеща.

Виктор Орбан вече не е сам. Начело на Словакия застана премиер, който също се обяви против военната помощ за Украйна. Роберт Фицо дори стана жертва на опит за покушение заради поляризацията в обществото, дължаща се и на войната и украинските бежанци.

"Войната в Украйна не е наша война, нямаме нищо общо с нея", казва Фицо в края на 2023 г.

В хода на предизборната кампания едно разделение е очевидно в повечето европейски държави - така наречените партии на мира, повечето националистически и популистки и традиционните формации, които говорят за солидарност с Украйна. Опасенията за руските и амбиции и нарастващата възможност Съединените щати да спрат да бъдат гарант за сигурността на Европа наложиха темите отбрана и сигурност като основни в хода на предизборните дебати.

За 35% от европейските избиратели - войната в Украйна е основна тревога, след нея се нареждат имиграция и инфлация.

77% подкрепят обща европейска отбрана и обща политика по сигурността, а 71% смятат, че Европейският съюз трябва да засили военното производство.

"В безпрецедентен момент от историята сме и трябва да мислим за собствената си отбрана и сигурност сами като европейци. Истинското обединение на Европа ще стане, когато започнем да мислим за общата ни сигурност и отбрана", изтъкна президентът на Франция Еманюел Макрон в Дрезден на 27.05.2024.

В предизборна ситуация Русия е удвоила усилията си за хибридна война в Европа - шпионаж, дезинформация, пропагандни кампании и опити за влияние и дестабилизация. Европейски разузнавателни служби предприеха координирана операция срещу влиянието на Кремъл. Разследват се крайнодесни евродепутати, получавали пари за разпространяване на руска пропаганда. Смята се, че са замесени политици от Чехия, Германия, Франция, Полша, Нидерландия и Унгария.

"Целите на Москва са много ясни - да се помогне да бъдат избрани повече проруски кандидати за Европейския парламент. Крайната цел е отслабване на европейската подкрепа за Украйна на бойното поле", посочи белгийският премиер Александър Де Кро на 12.04.2024 в Брюксел.

"Знаем, че руснаците извършват диверсионни акции в цяла Европа, включително и в Полша. Има доказателства какви комисионни предлагат за това. Русия иска да дестабилизира Европа, да повлияе на изхода от тези избори и ние не може да позволим това", категоричен е външният министър на Полша Радослав Шикорски.

Германският канцлер Олаф Шолц насочи вниманието именно към популистите и проруските партии с призив всички да отидат до урните.

"Нашата обединена Европа е прекалено ценна, за да бъде оставена в ръцете на тези, които искат да я разрушат. Някои популисти призовават Германия да напусне съюза, други смятат Владимир Путин и Си Дзинпин като модел за подражание. Каква саморазрушителна лудост! Колко трябва да си неразумен, за да искаш да разрушиш Европа, която гарантира социална сигурност, образование и здравеопазване. Всичко това е заложено на карта, когато обединението на Европа е поставено под въпрос", казва Олаф Шолц.