Как започна контраофанзивата на ЗСУ и първите отстъпления на руските сили

Започва се

Интересно нещо са събитията. Понякога ни удрят като гръм, разтърсват ни и ни трябват дни, за да започнем да осъзнаваме какво точно се е случило и колко много се е променил изведнъж светът около нас. Понякога обаче знаем, че нещо предстои да се случи, знаем даже кога ще стане това, но, улисани в моментни грижи, винаги пропускаме началото. Това е като онзи филм в девет вечерта, който сме планирали да гледаме, но когато най-после превключваме на канала, на който го дават, се оказва, че встъпителната сцена вече приключва, защото пак не сме успели навреме да завършим поредното досадно задължение у дома.

Нещо подобно става и с новините, идващи от бойните полета в Украйна. Уж всички знаем, че предстои голяма украинска офанзива, но докато се опитваме да следим какво е казал Зеленски или колко още му остава на Бахмут, неизбежно надаваме ухо или хвърляме по някое око към това какво се случва в родината. Ще има ли правителство? Ще се разбират ли или пак ще има избори? Какво става с Гешев? Отново патардия пред паметника на Съветската армия... И изведнъж – хоп – руснаците бягат презглава в полетата край Бахмут, а Пригожин за пореден път крещи и кълне всички подред. Нима вече започна контранастъплението?

Къде го чукаш, къде се пука

Ако все пак се фокусираме изцяло на събитията в Украйна, то ще видим, че през изминалите седем дни там ясно се открояват три събития. Първото, безспорно, са серията от успешни пробиви на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в различни сектори на близо хилядакилометровата фронтова линия. Второто е видимо повишената ефективност на украинската ПВО (противовъздушна отбрана) срещу руските ракетни обстрели. Третото е все още само в „новинарски режим“, но се очаква да има значителен ефект върху баланса на силите на бойното поле и най-вече отвъд него. Става въпрос за официално оповестената от Великобритания доставка за Украйна на ракети със среден обсег Storm Shadow. Но нека караме подред.

Невъзможността на руснаците в продължение на месеци да превземат с директен щурм главните украински „крепости“ в Донбас - Бахмут, Авдиевка, Маринка, Вухледар, ги принуди през зимата да сменят тактиката и да се опитат да ги обкръжат. Навсякъде обаче агресорите се натъкнаха на добре организирана отбрана и най-вече на изключително ожесточена съпротива от страна на ЗСУ. Нито едно от планираните обкръжавания не успя да се осъществи и единственото, което руснаците успяха да постигнат, бяха локални пробиви, които в края на краищата бяха спрени от войските на Киев. Така през пролетта на много места по фронтовата линия се образуваха „бабуни“, своеобразни издатини под формата на малки дъги, които позволяваха на руснаците да държат под обстрел „крепостите“ от три страни и даже контролират движението от и към тях, но не и да ги обкръжат напълно.

Всеки офицер и въобще всеки, който е изучавал някои класически сражения от миналото, знае, че такъв род дъги крият в себе си голям потенциал за бъдещи по-големи успехи, но и са вероятни критични точки, вещаещи катастрофи. Всичко зависи от това доколко умело ще бъдат използвани от военначалниците. Такъв тип ситуация много наподобява схватка, при която двата противника здраво са се вкопчили един в друг и от победата ги дели само една крачка. Очевидно руснаците не успяха да използват докрай възможностите, които образували се край ключовите градове дъги им дават. Сега е ред на украинците да покажат дали могат да използват теорията в практиката. По всичко личи, че ще успеят.

На 10 май, буквално часове след абсолютно невзрачния парад на Червения площад, подразделения на трета отделна щурмова бригада на ЗСУ нанесоха внезапен удар по позициите на окупаторите югозападно от Бахмут. Това, което последва, бе направо смайващо – руснаците побегнаха още щом видяха украинските танкове, а тези, които все пак решиха да окажат някаква съпротива, бяха бързо сломени.

За кратко време беше завзета територия с площ около 3 кв. километра, за чието овладяване, според думите на шефа на ЧВК „Вагнер“ Пригожин, е било нужно около месец и е било платено с живота на около 500 от най-добрите му бойци. И този път загубите на агресорите се измерваха в стотици (убити, ранени и пленени), а тези, които успяха да се спасят с позорно бягство, оставиха зад гърба си значителни количества оръжия и така увеличиха значителния списък от трофеи, попаднали в ръцете на ЗСУ. Както си му е редът украинците използваха момента и веднага разшириха пробива с още 3 километра.

Ситуацията се нажежи до червено в четвъртък, 11 май, когато набъбналата руска дъга южно от Бахмут бе атакувана и от север и ЗСУ отново успяха да осъществят пробив. Със сигурност сраженията продължават там и в момента и ако украинците успеят да запазят доброто си темпо от последните два дни то нищо чудно да станем свидетели на това как от картата на бойните действия изчезва едната от двете „щипки“ на руските клещи, заплашващи Бахмут с обкръжение. За капак на всичко, пак в четвъртък войските на Киев започнаха офанзива и срещу северната дъга, заплашваща Бахмут с обкръжение и там успяха да осъществят пробив. Така в уж монолитна стена на руския фронт в района на многострадалния град вече има три значителни пукнатини и ако събитията продължат да се развиват в същата посока то може да станем свидетели на драматичен и най-вече шокиращ обрат.

Какво прави впечатление дотук? Преди всичко, че ЗСУ не атакуват с големи сили, а със сравнително малки, но добре въоръжени и най-вече добре подготвени и мотивирани отряди. Войниците се придвижват много бързо с бронетранспортьори, после светкавично изскачат от тях, буквално под носа на руснаците, и веднага пристъпват към „работа“. През това време бронетранспортьорите им оказват огнева подкрепа с картечниците си и автоматичните си оръдия. Междувременно наблизо винаги има няколко танка, които се намесват когато трябва, а цялото бойно поле непрекъснато се наблюдава с дронове. Така командирите разполагат с пълна картина на случващото се във всеки един момент и могат да коригират действията си в реално време. За да бъде синхронът пълен, практически всяка атака е предшествана от удари с артилерия и Хаймарсове по руските складове с гориво и амуниции в близост до бойните действия и така отбраняващите се биват лишавани от снабдяване точно когато им е най-необходимо. При това артилерията на ЗСУ не спира огъня след като атаката започне, а продължава „обработката“ на руснаците.

Другото, което прави впечатление, е, че тези сравнително неголеми офанзиви се осъществяват от части, които и досега се сражаваха в района на Бахмут, т.е. че главнокомандващият ЗСУ генерал Залужни все още не е хвърлил в боя основните си резерви. Явно той изчаква, за да види в каква посока ще се развива ситуацията и едва след това ще решава дали да употреби веднага някои от най-свежите си части или ще изчака още. Това се потвърждава и от кадрите, които показват, че украинците използват основно бойна техника от съветската епоха, но все още не са прибегнали до получените неотдавна от западните партньори и станали вече емблематични танкове „Леопард“ и „Челинджър“.

Ако трябва да прибегна до някое по-образно сравнение за ситуацията на фронта в момента, то ще е като познатата сцена от много приключенски и криминални филми – човек стои пред стена и почуква тук-там по нея, опитвайки се да установи къде точно кънти на кухо. Обикновено именно в кухото място се крие или някакъв тайник, или просто стената е по-слаба. Същото прави в момента и Залужни – „почуква“ тук-там по руската „стена“, за да усети кои точно са „кухите“ места и да удари точно там.

Тези от вас, които следят по-отблизо развитието на войната, вероятно се учудени, че ЗСУ започват активни действия именно край Бахмут, където доскоро се намираха в глуха отбрана и се сражаваха буквално на живот и смърт за всяка педя земя. От оперативна гледна точка обаче това въобще не би трябвало да е някаква изненада, даже напротив. Тъй като руснаците дълго време само нападаха, те не се подготвяли никакви отбранителни позиции и сега, когато са изтиквани назад, просто няма за какво да се „захванат“. Освен това в чисто психологически план генерал Залужни и бойците му нищо не губят. Точно обратното – каквото и да се случи от този момент нататък, те вече ще са спечелили. Ако контраатаките започнат да се развиват неочаквано успешно и прераснат в голямо настъпление – всички ще започнат да хвалят Залужни колко голям стратег и пълководец е. Ако пък си останат само с местно значение – украинците пак ще има с какво да се похвалят. Те ще са успели поне да отблъснат руснаците по-далеч от основните шосета, свързващи Бахмут с външния свят и така ще подобрят снабдяването му и съответно ще облекчат отбраната му.

Драматичният обрат на събитията в района на Бахмут идва на фона на някои гръмки и даже противоречащи си изказвания на значими фигури на двете страни в публичното пространство. В четвъртък президентът Зеленски в интервю за BBC заяви, че ЗСУ все още не са напълно готови за контранастъпление, защото част от обещаното оръжие от Запада още не е пристигнало. Може и да е истина, а може и да е поредният опит да се заблуди противника. При всички случаи, ако фронтът край Бахмут внезапно започне да се разпада (както стана край Изюм миналата есен), украинците със сигурност ще хвърлят още сили там, за да използват благоприятния момент.

В другия лагер засега официалните власти се опитват да запазят спокойствие, но ситуацията се усеща като „нарастваща тревожност“. В петък, 12 май, говорителят на руското Министерство на отбраната генерал Конашенков съобщи за украински атаки с над 1000 бойци и около 40 танка в района Бахмут. Особено се набива на очи признанието му, че руските войски са преминали към отбрана на 95-километров участък на фронта, т.е. в целия район от двете страни на града. И, второ, че в някой сектори „са заети нови позиции с оглед по-изгодни условия“, т.е. агресорите са били принудени да отстъпят. Баш вагнеровецът Пригожин, който отдавна е в конфликт с официалното ръководство на руската армия обаче, счита, че положението е доста по-напечено и че фронтът въобще не е стабилизиран. Той даже покани министъра на отбраната Шойгу да посети Бахмут и да се увери сам. Другото интересно в случая е, че Пригожин вече втори месец редовно предупреждава за точно такъв възможен сценарий, при който накрая ЧВК „Вагнер“ ще се окаже хваната в капана на обкръжението.

Каквото и да говорим сега обаче дълбочината на пробива на украинците ще зависи най-вече от това доколко силна и добре организирана ще бъде съпротивата, която те ще срещнат през идните дни. Към момента зачестяват кадрите, които показват как руски войници изоставят позициите си и просто бягат, някои с камиони, а някои даже пеша. Случващото се е своеобразна кулминация на пораженчеството, обхванало руското народонаселение в последните месеци. Изглежда, че дори самият Путин и неговото обкръжение много много не вярват, че ще могат да измъкнат страната от блатото, в което сами са я вкарали, защото по водещите пропагандаторски телевизионни програми вече никой не обещава, че Киев ще бъде превзет за три дена, а гласно се изразяват някакви надежди от рода „дано все пак успеем да запазим поне Мариупол“. Основният рефрен вече не е „ще прегазим Европа“, а че срещу Русия воюва целият Западен свят и най-вече НАТО, а на една такава могъща сила много трудно може да се противостои. По всичко личи, че руското общество бавно и полека вече го подготвят за неизбежното поражение.

„Кинжал“ и Storm Shadow

Няма как да не подмина и появилите се през последните дни две важни новини с „ракетен“ привкус. Първата е от края на миналата седмица, когато след известно забавяне, от Киев съобщиха за унищожаването на руска свръхзвукова ракета „Кинжал“. Доскоро това се считаше, че е възможно само на теория, но след пристигането на първите американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ вече явно е възможно и на практика.

Още по-важен е фактът, че районът около столицата на Украйна е вече толкова наситен с ПВО системи, че се счита, че е защитен почти на 100% срещу атаки от въздуха от всякакъв тип. В това се убедиха на практика и руснаците, които по случай 9 май се опитаха да „зарадват“ Зеленски и сънародниците му, но нито една от двайсетината ракети не достигна крайната си цел.

Когато днес четем такъв род новини не можем да не си спомним за последните три месеца на изминалата година, когато руснаците изстрелваха понякога до сто ракети на ден срещу украинската енергийна инфраструктура, надявайки се, че така ще предизвикат брожения срещу Зеленски и ще го принудят към капитулация. Украйна обаче устоя, а кремълският тиранин изразходва почти целия си запас от крилати ракети докато се опитваше да реализира поредната си безумна идея. Може би е прав носителят на Пулицър Томас Фридман, който във вторник написа в „Ню Йорк Таймс“, че Владимир Путин е „най-опасният глупак на света“. А нима не е така? Вместо да се цели в електроцентралите и в крайна сметка да си докара официално статус на ръководител на терористична държава, той можеше да използва ракетите изключително икономично и сега, когато подготовката на украинското контранастъпление се намира във финалната си фаза, да насочи цялата им мощ към логистиката на ВСУ. В момента можеше да четем, гледаме и слушаме за десетки улучени украински мостове, тунели, жп гари, складове, горивни бази и т.н. Както знаете обаче нищо подобно не се случва, а ешелоните с модерни западни оръжия се насочват необезпокоявани към фронтовата линия докато руските окупатори бягат презглава от позициите си.

Другата новина от тази категория би трябвало да бъде определена като „знакова“. Става въпрос за обявената в четвъртък от британското МО доставка на ракети Storm Shadow за Украйна. Те се изстрелват от самолети, направляват се по компютърен път към предварително избрана цел и имат обсег на действие от поне 250 км. При това една „Сянка на бурята“ (директен превод на български) си е наистина страховита „играчка“. Дълга е над пет метра, тежи повече от тон, а бойната ѝ глава е натъпкана с около 450 кг експлозив. Неприятните новини за агресорите обаче не свършват дотук. След като бъде изстреляна от пилота, „сянката“ се устремява право надолу и лети ниско над земната повърхност, за да бъде трудно откриваема за радарите, а при достигането на целта пак се издига нагоре, за да я удари откъм най-незащитената й част. Изключително е подходяща за унищожаването на масивни сгради, както и големи обекти като кораби и мостове например. Предполагам, вече се досещате какви мрачни мисли спохождат Путин и обкръжението му, когато се сетят за възможната съдба на Черноморския флот и Кримския мост.

Както често става напоследък, новината за попълването на арсенала на ЗСУ с поредното мощно оръжие предизвика истерична вълна в руското информационно пространство, а в Москва тамошното Министерство на външните работи заяви, че страната си „запазва правото“ да „предприеме всички мерки по неутрализирането на заплахите, които могат да възникнат“ в резултат на използването на Storm Shadow от украинците. От Киев засега са обещали на британците единствено, че със „сенките“ няма да обстрелват цели на територията на РФ в държавните ѝ граници от 1991 г. Впрочем напълно вероятно първите „сенки“ вече да са достигнали целите си. В петък следобед в Луганск беше улучено руско хранилище за гориво, както и завод, използван за военна база от окупаторите. Разпространените кадри показват пожар в епични размери, като се счита, че той е причинен от „ракета от неизвестен тип“. Дали не ставаме свидетели на постепенен обрат на хода на бойните действия на всички фронтове?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube