Какви следи са оставили аланите на Яйлата и другите обитатели на пещерите там?

Били са странни хора. Марцелин ги описва като войнствен народ. Но са дошли тук като федерати, ангажирани да защитават границите на Римската империя. Обитавали са земите ни за кратко, но са оставили ясни следи.

Гробна камера, предверие към нея. Гробницата е от III век – все още времето на траките. Но няма нито една прилика с тракийската култура. Оказва се, че подобни скални гробници се откриват чак в Кавказ и Крим. И въпросът е – защо, как и кога се появяват тук?

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Това е най-голямата и най-дълбоката гробница от откритите досега в този некропол. Но гробниците са само 14 и очакваме да открием още, включително и по-големи.“

Положили са много усилия, за да издълбаят внушителната гробница в скалата. Погрижили са се да спазят всички традиции, наследени от дедите им далеч оттук.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Имаме подобни скални съоръжения в Крим и Кавказ. Най-вероятно става въпрос за времето на Великото преселение на народите – първите му етапи. И най-вероятно говорим за племена от аланската племенна общност.“

Древният историк Марцелин ни дава представа за тях като високи, руси и късо подстригани. Прави му впечатление, че се различават значително от хуните и другите степни народи.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Защото има запазени антропологични изследвания на костния материал. Всички показват северен расов тип.“

БНТ: „Значи не са траки?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Не, не са. Но е възможно жените им да са били, защото при тях се наблюдава засилен медитериански ген.“

Гробниците, пръснати по каменистия бряг на Яйлата, са изследвани през 80-те и 90-те години на миналия век. Но цялата документация изгаря при пожар в базата в Камен бряг. Сега учените са принудени отново да ги преоткриват.

Докато чака финансиране за по-мащабни археологически проучвания, екипът е намерил начин да не спира работата си. Със специално приложение за телефон успява да сканира обектите и да изгради техни 3D модели.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Важно е телефонът да се държи в една равнина, докато се обхождат всички ъгли.“

БНТ: „Той ви дава точните размери, геореферирани?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, геореферирани са. И дава възможност за последваща много детайлна обработка. Това е типична фамилна гробница – с по-големи размери и по-голяма дълбочина.“

БНТ: „Използвана е няколко пъти, така ли?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, използвана е многократно. На последния етап имаме и добиване, и изваждане на големи каменни квадри.“

БНТ: „Тоест първите изследователи не са намерили кой знае какво?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, почти нищо. Това е логично, след като е влизано толкова пъти. И най-вероятно инвентарът, който е бил наистина богат е ограбен веднага.“

БНТ: „Какво предполагате, че е имало?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „В другите има много керамика, има кости на няколко индивида, може да има бижута, може да има и неща от благородни метали. Ето това там е ниша за гробни дарове, точно над главата на починалия. В тази гробница имаме най-добре запазено релефно изображение, това е стилизирана бича глава. Бичата глава е античен символ, за първи път я откриваме в такова съоръжение.“

И ако теренът тук изглежда изравнен, то е защото наистина е бил изравняван. Ясно личат следите от добив на строителен материал през VI век, а археологът има ясна идея за какво е бил нужен.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Две са възможностите. Тук, където е вишката, има една неизследвана крепост – Топрак кале. За съжаление, почти всички камъни от нея са били използвани при различни строежи още по времето на Османската империя.“

Камъните оттук са отивали към крепостта, а след това – към къщите, кръговрат на строителния материал.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Нищо не се е изхвърляло – всичко се е използвало повторно. Другата възможност е камъните да са отивали към Голямата Яйла, където има друга, още по-голяма крепост, в която тези големи каменни квадри са запазени.“

Когато некрополът се е превърнал в каменна кариера, аланите, които са почитали мъртвите си тук, вече не са били в района. VI век все още е труден период за новосформираната Византийска империя, атакувана от всички страни.

д-р Боян Тотев: „Тези крепости обикновено са строени в рамките на една строителна кампания и то доста набързо. За тях е било важно да бъдат завършени в срок.“

БНТ: „По време на коя кампания е било това?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Според мен – по времето на императорите Анастасий или Юстиниан, в ранния период на Византия.“

Но каменните брегове на Яйлата пазят следите на поне десет култури, обитавали удобните ѝ пещери. А разкопките постепенно започват да разкриват тяхната история.

д-р Боян Тотев: „За тези гробници вече имаме пълна документация, защото ги проучваме от миналата година. Намерихме този, абсолютно непознат досега, участък от некропол №3.“

Тези гробници се различават значително от аланските. И те са издълбани във варовиковия карст, но им липсва голямото предверие.

д-р Боян Тотев: „Тези гробници са създадени по-рано, а впоследствие са били преизползвани. Някои елементи от архитектурата им са били допълнително оформени, за да отговарят на нуждите на по-късното население, което е погребвало своите мъртви тук.“

БНТ: „Предполагам, че всичко е било обрасло. Как ги откривате?“

д-р Боян Тотев: „Точно така. През зимата е много трудно.“

БНТ: „Има ли нещо отвън, което да подсказва къде са? Някакви ритуални площадки?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Ето, например, Това е ритуално. За първи път. Защото са проучвани още два такива некрополи, но такова нещо имаме за първи път. Такова стълбче, което е оформено като шапка. Не знам каква му е била целта.“

Една от тях е малко по-голяма и по-късно със сигурност е била използвана за обитаване.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Това е единствената гробница, в която можем да видим три ниши, издълбани в различно време, от различни хора и за различни ритуали. В нея може да се види и кръст с двойно оформени рамене. Най-вероятно той е от ранновизантийския период. Имаме и други подобни примери. Това показва, че гробницата е била използвана и през християнския период, докато нишите за гробни дарове, които изобщо не са характерни за християнството, са били използвани значително по-рано – от предишното популация.“

БНТ: „Какво друго намерихте тук?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „За съжаление, в тази гробница не намерихме почти нищо, защото в нея е прониквано още през късното Средновековие. Най-вероятно тя, както и съседната, са били използвани за жилища. Намерихме керамика от различни периоди и тук имаме най-добре представена цялата картина на обитаването на Яйлата. Открихме кремъчни сечива от късния неолит, керамика от култура Хаманджия – фаза IV, от енеолита, керамика от ранножелязната и раннобронзовата епоха. Точно до входа има стъпало, което показва, че гробницата е била използвана многократно. Има и още един врязан кръст, който свидетелства за най-късния етап от нейното използване – вече през християнско време.“

В съседство археолозите току-що са приключили проучването на една по-голяма пещера. И въпреки че всеки следващ обитател е заличавал следите на предишните, учените откриват недвусмислено доказателство за тракийско присъствие.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Открихме скална ниша, която датираме от предримската епоха. Тя със сигурност е била свързана с тези погребални съоръжения и е едно от най-категоричните доказателства, че този некропол е от тракийско, гетско или друго предримско време. Това показва, че некрополът е възникнал преди римската епоха и не е свързан единствено с аланската популация.“

БНТ: „Това характерно ли е за траките – да правят такива ниши?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, характерно е. Такива ниши се срещат още от ранножелязната, а дори и от къснобронзовата епоха.“

БНТ: „За какво са служели?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „За ритуали.“

Следващата пещера, освен че е значително по-голяма, изненадва с друго откритие – надписи от Златния век на България.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Тази година довършихме проучването ѝ. Намерихме артефакти от последния период, в който е била обитавана – по времето на т.нар. Исихастки манастир, чийто център е бил при Клисе канара. Всъщност това е древна гробница, която по-късните обитатели са приспособили към манастира и са използвали като жилищно помещение. Освен керамика открихме и тези надписи. Ето тук има гръцки надпис, поне два кръста, тук се вижда буквата омега, а тук – кръст, наподобяващ средновековен малтийски кръст.“

БНТ: „Как разбирате, че това първоначално е била гробница?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „По този тип дромос, който е характерен именно за гробниците от този тип. Надписите са от християнския период и принадлежат към т.нар. Мурфатларска писменост. Част от символите безспорно имат религиозен характер.“

БНТ: „От руноподобните ?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, от руноподобните. Датират от втората половина на IX век. Това е много характерен знак.“

БНТ: „Хасти?“

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: „Да, като хасти, има и ипсилончета.“

Това, че пещерите на Яйлата пазят надписи от ранната християнизация на българите, не е изненада. По молба на княз Борис, византийският император изпраща монаси от планините и земните пещери, които със с личния си пример и аскетичен живот биха представили най-добре християнския идеал за новопокръстеното население. И те естествено възраждат скални манастири. Но изненадата е друга – че проучването на това място, пълно с история от прахората до Златния век на България и Средновековието не е сред приоритетите за държавата ни.