Какво се случва с младежите с увреждания, след като навършат пълнолетие?

Много са проблемите, с които се сблъскват младежите с увреждания след навършване на 18-годишна възраст. Сред тях са липса на качествени социални услуги, недостиг на места в дневните центрове, както нежеланието на работодателите да ги наемат на работа.

Въпреки законовите промени дискриминация има, твърдят родители на младежи с увреждания, които посещават Дневния център за пълнолетни лица с увреждания "Слънчевата къща" във Варна.

С промените в социалните закони много родители на деца с увреждания за първи път видяха надежда за положителна промяна в качеството на живот и в нагласите на обществото.

"Тази ситуация, в която сме скрити, заровени, не трябва да се виждаме, трябва да си посипем главата с пепел, защото, представете си, имаме дете с увреждания, това се надявам, че вече е отминало", заяви Евелина Геловска.

Диана Маркова е майка на дете с церебрална парализа. Тя е категорична, че въпреки законовите промени, отношението към децата с увреждания не се е променило.

"Дискриминационни практики, които е имало преди, продължава да има и сега. Имаше и случаи с насилие в Центрове за настаняване от семеен тип от страна на персонала. Може би прибързано се зарадвахме и решихме, че обществените нагласи са се променили в положителна посока, тъй като проведохме не една и две успешни дарителски кампании", коментира Диана.

Според родители на хора с увреждания няма качествени социални услуги – липсва професионална и медицинска помощ.

"Време е да вървим към нормалност, да се намери някакъв баланс между социални, здравни, образователни услуги в полза на възрастни хора с увреждания, да се намери баланс между тяхната поддържаща рехабилитация и палеативните грижи", категорична беше Диана Маркова.

"Това, което се прави, е позитивно и с най-добри намерения, но то се оказва някак на парче и когато се съберат парчетата, не се получава онова единство, онова цяло, което ще направи живота на хората с увреждания и на техните семейства по-добър", допълни Евелина Геловска.

Някои от младите хора с увреждания могат да работят. Шансът да бъдат наети обаче е малък. А ако това се случи, заплащането е нищожно. Затова много от тях са обречени да живеят в нищета.

"Съотношението между хората с увреждания, наети на работа в България и в някои от европейските страни, е стряскащо различно. Самата система на подпомагане е объркана. Оказва се, че парите, които се получават като помощи, са много повече отколкото, ако един човек с увреждане по някаква случайност си намери работа", коментира Геловска.

Не са малко и проблемите пред специалистите, които работят в Дневните центрове в страната – заплащането е ниско и има постоянно текучество на кадри.

"Спешно трябва да се уеднаквят заплатите на специалните педагози в образованието и в социалните услуги. В момента в образованието те взимат два пъти повече пари, което веднага лишава социалните услуги от качествени социални педагози, а социалните педагози държат ключето към образованието и към развиващото обучение на възрастните хора с увреждания", допълни Диана Маркова.

Потребителите, които ползват социалните услугите в Дневния център "Слънчевата къща" във Варна, са 25. Капацитетът му обаче е твърде малък, за да поеме всички желаещи да го посещават.

Репортер: Петя Иванова