Изкуственият интелект вече променя ежедневието ни – предвижда климатични рискове, оптимизира трафика, намалява замърсяването и обещава по-устойчива градска среда.
Как една и съща технология се превръща едновременно в най-големия консуматор на енергия и в нейния най-силен инструмент за пестене?
Изкуственият интелект не живее само в облака. Той има тяло - сървъри, дейта центрове, охлаждащи системи, водата и електричеството, които обработват всеки наш чат и всяко търсене - включително онези дребни, ежедневни реплики, които често му пишем автоматично.
Дори една излишна дума оставя следа върху климата. Според Международната енергийна агенция до 2030 г. дейта центровете може да достигнат 945 TWh терават часа годишно електропотребление – приблизително колкото днешното потребление на Япония.
А един 100-мегаватов център използва до 2 милиона литра вода на ден. Експерти търсят границата между технологията и климатичната устойчивост и работят върху системи за умни градове.
"Градът, който вече го има в Азия, е градът, който ви помага да живеете по-здравословно. Системата знае графика ви и ви казва: Не използвайте колата си, има задръстване. Агентът сутрин ви казва: Времето е такова, замърсяването е такова. Имаш астма - сложи маска!", заяви проф. Симеон Стоянов, директор "Бизнес развитие", София Тех Парк.
У нас вече създават дигитални двойници на цели райони в София като Борисовата градина, Русе и Костинброд. Чрез тях могат да се видят иначе невидими за човешкото око климатични и инфраструктурни процеси.
"Ползва се за планиране, да може отново да видим дали има някакъв незаконен строеж, като наложим кадастралната карта, да може да се планира изграждане на нови структури. Работихме по проект в Канада - дигитални двойници на железопътни линии. Системата може превантивно да види проблеми по релсите - риск от наводнение, ерозия, замръзване", допълни Калин Стоев, директор "Научноизследователска дейност" във фирма за дигитални двойници.
Дават пример и с пристанището в Ротердам.
"Това е гигантска инфраструктура и ако бариерите се вдигнат в погрешния момент, трафикът спира за 10–15 часа, а загубите са стотици милиони. Затова решиха не хора, а системата да определя кога да се вдигнат бариерите при риск от наводнение", коментира проф. Симеон Стоянов, директор "Бизнес развитие", София Тех Парк.
Имало е случай, когато хората са настоявали да ги активират от страх, но алгоритъмът е казал, че няма нужда. И се оказа прав.
Но колкото повече разчитаме на умни системи, толкова по-важен става въпросът с какви данни работят те. Защото дори най-модерната, може да вземе грешно решение.
"Помолихме модел да направи изображение, в което жената е по-висока от мъжа. Не можа, просто защото данните не го показват. А ако така греши при дребни задачи, какво става в здравеопазването?", заяви Микела Магас, съветник по иновации към Европейската комисия.
Микела Магас е един от най-влиятелните европейски експерти по иновации и етичен изкуствен интелект.
"Това, което наричаме "предполетна проверка", е прост принцип: Първо питаме системата какво е необходимо, за да изпълни задачата — колко е "тежка", какъв природен ресурс ще изразходва, има ли риск от пристрастия и какви могат да бъдат последствията", каза още Микела Магас, съветник по иновации към Европейската комисия.
Една и съща технология може едновременно да изтощава планетата и да я предпазва. Как ще използваме тази сила ще реши дали изкуственият интелект ще бъде част от проблема или част от климатичното решение.
Чуй новините
Подкаст
