"Кмете, запиши си": Кои са основните проблеми в Благоевград

В дните до края на предизборната кампания ще ви показваме репортажи за проблемите в различните области на страната в поредицата "Кмете, запиши си!". Днес на фокус е област Благоевград.

Според последното преброяване на населението през 2021 г. то е 292 227 души. По данни от месец август безработицата в района е 9,8%, средната работна заплата - 1296 лева. И в област Благоевград естественият прираст е отрицателен - за миналата година родените са 2418, а починалите - 4559 души.

Само за десет години между двете преброявания от 2011 и 2021 година, населението на Благоевград е намаляло с близо 11%. Данните са категорични – младите хора в трудоспособна възраст все по-често напускат града, а бизнесът все по-трудно намира кадри.

"Почти навсякъде в нашия бизнес работат пенсионери, като едните се пенсионират, другите са предпенсионна възраст. Млади хора няма. Никой не иска да се учи на този бизнес. Никой не иска да работи за 1000 лева и оттам всичко върви", каза Димитър Бакалов, хлебопроизводител и собственик на пекарна в Благоевград.

Възможностите за развитие и кариера за младите хора в Благоевград са доста ограничени, смята Боряна Поповска. След като повече от година си търси работа в родния град и тя, както много от приятелите ѝ, се мести в София.

"Тук предлагаха единствено работа в заведенията като сервитьорка или по табаците и затова се преместих там да търся нещо по-добро. В София намерих работа за по-малко от седмица и работя във френска компания за допълнително здравно осигуряване", обясни Поповска.

От години Благоевград е в дъното на класацията по заплащане на труда.

"Средната брутна заплата достига до 1296 лв. и по размера по този показател, през второто тримесечие на 2023 година, област Благоевград е на 26-о място т.е. след нас има две области, където са с по-ниски заплати", обясни Емилия Илиева, Национален статистически институт – отдел Благоевград.

Според Боряна Поповска заплатите в Благоевград трябва да се вдигнат с поне 30%.

Но как да се подобри жизненият стандарт в Благоевград? Какви чуждестранни инвеститори биха дошли тук? Повече от 50 години областният център няма индустриална зона. И въпреки че миналата седмица Общинският съвет в града гласува обособяването на такава зона край село Зелен дол, все още там все още има проблеми със собствеността на някои от имотите, които задължително трябва да бъдат решени.

"Едно от решенията е в лицето на новите индустриални зони. За разлика от други общини като Пазарджик, като Пловдив, тука в района на Югозападна България процесът на реиндустриализация върви много спорадично и много откъслечно и това е същественият проблем. Второ – разчита се основно на туризма. Това е чудесно, но само с туризъм няма как да вдигнеш жизнения стандарт на населението. За да се преодолее това нещо, е необходимо да се привличат стратегически инвеститори за изграждане на мощности за износ", коментира проф. Преслав Димитров, икономист.

Проф. Димитров дава за пример малка община в областта, съседна на Благоевград, в която ще бъде изграден завод за бронирани автомобили. Войната в Украйна ни изправи пред много предизвикателства, но и ни даде нови възможности. Кметът на Благоевград ще трябва да търси и привлича такива инвеститори, посочва проф. Димитров.

"Следващата потенциална възможност върви по линията на съпътстващото електронно оборудване, защото Благоевград има определено традиции в тази посока и би могло да се помисли евентуално за привличането на производствени мощности за създаване на електронно оборудване именно в града, което да вдигне добавената стойност".

Стратегическо за Благоевград преди всичко е географското му положение. Магистрала "Струма" е един от основните пътища, свързващи Източна и Западна Европа. Магистралата ще бъде и най-прекият път до двете приватизирани пристанища в Северна Гърция – Солун и Пирея, собственост на китайски инвеститори.

"Тези пристанища съответно се очаква завършването на магистралата, за да започне и да се доразвива в пълен мащаб тези съкратени вериги на доставките, които трябва да обслужват достигането на китайски стоки до северноевропейските пазари, до Полша, Централна Европа през България", каза проф. Димитров.

В община Кресна обаче завършването на магистрала "Струма" по-скоро притеснява, отколкото да радва местните хора. В момента почти цялата икономика на града се крепи на частните заведения и магазини, покрай които минава пътят за Гърция. Не е ясно какво ще се случи с тези обекти, когато магистралата бъде завършена.

"Къде ще идем после? Всички са притеснени, всички! Няма къде да се работи. Имаше и шивални, ама ги затвориха, само една от две шивални в момента работи", каза Мария Солтарийска, собственик на заведение в Кресненското дефиле.

От следващия кмет хората искат да се помисли за подходящо място, където да се преместят обектите.

Репортер: Антония Сукалинска

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok