Кои са подводните камъни в профилактиката на българина?

Парите, предвидени в здравната каса за профилактични прегледи тази година, са значително повече, пакетът от изследвания е увеличен. Това е опит да се засили профилактиката и да намали смъртността от предотвратими заболявания. Дали обаче всичко е въпрос на пари и къде са препъникамъните пред тези добри намерения - отговорите търси Альоша Шаламанов.

Защо и къде куца профилактиката и има ли шанс да се промени черната статистика в здравеопазването?

Калин Ганчев:
"Имам рак на простатата четвърта степен и за съжаление това протича безсимптомно, и човек ако не си прави прегледи периодични, както аз не съм го усетил".

д-р Борил Петров - началник на клиника по урология, УМБАЛ "Лозенец":
"За профилактика се отделят много по-малко средства, отколкото за лечението".

доц. Галинка Павлова - управител на ДКЦ V "Св. Екатерина", Варна:
"Нещата се случват формално - ОПЛ е назначил изследването. Пациентката обаче обикаляла, обикаляла, не го е изпълнила".

доц. Пламен Гецов - началник на клиника по образна диагностика, УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ":
"Всяка година има неусвоен ресурс за образни изследвания, а в същото време, много хора се налага да си плащат образните изследвания".

62 милиона лева за образни изследвания не са усвоени през миналата година. А българите доплащат най-много за здравни услуги в ЕС. Разходите за здравеопазване на глава от населението в най-бедната държава от общността са значително по-ниски. Парите за профилактика също. Данните са от поредицата здравен профил на държавите в ЕС за 2023 г.

Тази година лекарите и здравната каса разпределиха повече пари за профилактика. Личните лекари обаче са малко и пред кабинетите им често се чака дълго. А хората от малките населени места трудно стигат до специалистите, които работят предимно в големите градове.

На този фон, според здравния профил на България през 2020 г. у нас смъртността, предотвратима чрез профилактика и превенция, е значително по-висока средната за ЕС.

доц. Михаил Околийски - зам.-министър на здравеопазването:
"Нивата на предотвратима смъртност в България са изключително високи поради късната интервенция и това не е, защото ни липсва добрата медицинска грижа. За съжаление, когато се изпусне една такава първична фаза на заболяването, след това то много трудно може да бъде повлияно."

д-р Гергана Николова - общопрактикуващ лекар:
"Много често идват пациенти, които не усещат, че имат високо кръвно, не знаят, че имат хипертония, защото не ги боли главата, вече е минал този период. Или когато направим кардиограмата, установяваме сериозни отклонения от нормата."

Почти половината от пълнолетното население на страната е пропуснало задължителния преглед през миналата година. 51-годишният Калин никога не е ходил на профилактика.

Калин Ганчев:
"Може би, защото съм се чувствал здрав и отнов,о нали все да работим, все от бързане, все няма време и все си мислим, че няма да се случи на нас - здрави сме, прави сме".

Калин отишъл на лекар след като усетил, че има проблем. Така разбрал, че има рак на простатата в напреднал стадий. И сега се готви за най-трудната битка в живота си.

Калин Ганчев:
"Борба за живот! За операция няма как да стане вече, защото има разсейки и единствената терапия вече ще е химио и лъчетерапия, за да се намали или спре процесът".

Мъжете, които чуват диагнозата рак на простатата, се увеличават, показват данните на Националния център за обществено здраве и анализи.

д-р Борил Петров - началник на клиника по урология, УМБАЛ "Лозенец":
"Доста пациенти вече има, които са под 50-годишна възраст с карцином на простатата. Обикновено има бавно развитие с години, но това е характерно за пациенти над 60-70 години. У младите хора по начало раковите заболявания протичат с много бързо развитие и значително по-злокачествено, отколкото при възрастни пациенти. Вече от 45 години дори и да нямат оплаквания, трябва да се минава на профилактичен преглед".

Мъжете над 45 години имат право на направление за изследване на туморен маркер за простатната жлеза веднъж годишно, но за да го получат трябва да отидат на профилактичен преглед при личния си лекар. Законът предвижда глоби за пропуснат преглед, но до сега реално наказани няма. А инстутициите казват, че голяма част от обществото ни няма здравна култура.

доц. Михаил Околийски - зам.-министър на здравеопазването:
"И в подценяването на факта, че може да изгубиш здравето си, ако практикуваш нездравословен начин на живот. За съжаление на здравето в България се гледа като на баница, от която си хапваш по малко и ще имаш за цял живот възможност да си хапваш. А това не е така".

Евгения Александрова - председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания:
"Трябва да се работи с общественото съзнание, за да може да се преодолее страхът, който на практика връща пациента от идеята да отиде на профилактичен преглед. Да не отида на лекар, за да не ми открият нещо, но тази философия е изключително погрешна.

д-р Гергана Николова - общопрактикуващ лекар:
"Няма да открия нещо, което не съществува. Ракът на дебело черво, на простатата, на гърдата - когато тези заболявания се открият рано, те могат да бъдат абсолютни лечими."

Евгения Александрова е живото доказателство за това. 25 години след срещата с рака на гърдата, тя живее пълноценно.

Евгения Александрова - Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания:
"Не съм имала вторична среща със заболяването - да чукам и аз на дърво, като масовата реакция, но това е факт. Колкото по-рано бъде открито и колкото по-рано, с разбиране бъде посрещната тази ситуация - толкова възможността да го оставиш зад гърба си, след нужния период от време, в което самото заболяване ще бъде лекувано, нараства в пъти".

Но в България повечето жени разбират късно за болестта. И проблемът не е само в здравната култура.

доц. Пламен Гецов - началник на клиника по образна диагностика, УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ":
"Липсва добре разработена скринингова програма, за което и да е от социално значимите онкологични заболявания. Въпреки направените през последните години стъпки, те все още не са достатъчни, за да хващаме болестта в ранен стадий, когато само едно хирургическо лечение би било достатъчно".

От тази година жените имат повече възможности за профилактични изследвания на млечната жлеза. Но практиката показва, че с направление е трудно да се намери свободен час при специалист. Повечето предпочитат частен прием.

доц. Галинка Павлова - управител на ДКЦ V "Св. Екатерина", Варна:
"Цената, която плаща НЗОК за това изследване е силно подценена. И затова много от лекарите по образна диагностика - специалистите извършват това изследване по НЗОК само в определени дни и само в някакъв часови диапазон. Когато тръгне, пациентът получил направление от ОПЛ, той няма как да си запази час, защото всичко е блокирано по отношение - с направление. Ако искаш да си платиш - заповядай! Веднага ще ти бъде направено. И тогава, лутайки се между едно, второ, трето лечебно заведение, месецът изтича и всъщност самото направление не е оползотворено, не е реализирано."

Цената за ехография на млечните жлези тази годна е малко по-висока. Дали това ще стимулира специалистите да увеличат времето за работа с направления ще проследим през годината. Здравната каса не следи колко от издадените направления не се използват. Но предвижда направленията за профилактични изследвания да важат не един, а два месеца.

д-р Страшимир Генев - директор "Методология и договаряне на медицински и дентални дейности", НЗОК:
"Има малко технически проблеми, които трябва да се решат. Може би, считам, от 1 април давността на тези направления да се увеличи. За всички изследвания за профилактика".

Проблем с достъпа до лекари, специалисти и апаратура за изследвания имат хората в по-малките населени места. Калин е от Пирдоп. Пътувал е до София, за да си направи всички изследвания.

Калин Ганчев:
"Пирдоп е умряла работа. Има една болница, която не знам, в смисъл какво функционира там. Обикновено те пращат или в София, или в Панагюрище."

доц. Галинка Павлова - управител на ДКЦ V "Св. Екатерина", Варна:
"Не може една жена на 50 години, която живее някъде далеч на село - да намери начин, средства да отиде до големия град и да й бъде направена примерно мамография, която е задължителна за тази възраст."

доц. Пламен Гецов - началник на клиника по образна диагностика, УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ":
"Генерално услугата не е еднакво добре застъпена и не е еднакво качествена за цялата страна. Това е факт."

доц. Михаил Околийски - зам.-министър на здравеопазването:
"Поради тази причина МЗ подкрепя голяма част от болните, които са в отдалечени и труднодостъпни места със специални финансови инжекции".

д-р Гергана Николова - общопрактикуващ лекар:
"В този рамков договор легна една възможност в по-отдалечените места да бъде заплащана по различен начин на специалистите, които ще отиват на място, за да консултират пациентите".

Заради слабия интерес към профилактичните прегледи и липсата на програма за ранно откриване, ракът на дебелото черво у нас се диагностицира късно.

д-р Розита Каракашева - гастроентеролог, УМБАЛ "Александровска":
"Възрастта, в която се препоръчва първото профилактично изследване за това заболяване, е да започне на възраст около 45 години. Достатъчно е първо да се посети личния лекар, да се споделят оплакванията и вече оттам нататък личният лекар може да го насочи към гастроентеролог, който пък да приложи всички тези скринингови програми , които прилагаме за установяване на рак на дебело черво."

Личните лекари у нас са по-малко от 4 хиляди. А през миналата година 670 от тях са прегледали профилактично по-малко от 20% от пациентите си. Но има и практики, в които не е направен нито един профилактичен преглед. Здравната каса анализира причините.

д-р Страшимир Генев - директор "Методология и договаряне на медицински и дентални дейности", НЗОК:
"Тези данни не са основание да се каже, че някои лекари са въздействали. Напротив, представете си пациентите са на по-голяма възраст или профилът на заболеваемостта е по-сложен, по-тежък в листата на един лекар - там ще има повече диспансерни. А в рамките на диспансеризацията, която обикновено се извършва даже като прегледи минимум 4 пъти годишно - тези изследвания от профилактиката се правят."

доц. Михаил Околийски - зам.-министър на здравеопазването:
"Има хора, медицински специалисти, ОПЛ, които не са достатъчно убедени във важността на профилактичния преглед".

За да им върне интереса, здравната каса замисля поощрение за лекарите. Ще плаща по-висока цена за профилактични прегледи, при условие, че личен лекар обхване над 53 от пациентите си.

д-р Страшимир Генев- директор "Методология и договаряне на медицински и дентални дейности", НЗОК:
"Ние смятаме, че това ще мотивира лекарите да се стремят да увеличат броя и качеството на профилактичната си дейност".

Здравното министерство ще популяризира профилактиката сред населението с информационна кампания. А за да не остават неусвоени пари, като миналата година, достъпът до високоспециализирани изследвания, като ядрено-магнитен резонанс ще бъде улеснен.

доц. Михаил Околийски - зам.-министър на здравеопазването:
"Повишихме и цената на това изследване с 25%. Очакваме, че лечебното заведение ще има интерес да не го провежда като частно, т.е. ти да си го платиш от джоба, а да мине по каса".

София-град е на предпоследно място в страната по направени профилактични прегледи през миналата година. Първа по този показател е област Търговище. А Калин, който е баща на 4 деца и е в началото на битката с рака, разбира по трудния начин колко е важна профилактиката.

Калин Ганчев:
"Правете си профилактични прегледи, защото не само за самите вас, а и за семействата около вас и близките - всеки ше страда, след като се окаже нещо фатално вече и непоправимо. Затова - правете прегледи, профилактични, поне един път годишно".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News