Колко дълго може да воюва Русия

Самозалъгването като безкраен цикъл

Малко преди да започна с анализа, изгледах част от лекциите на т.нар. историко-просветителски фестивал „Освобождението на Крим“ посветен на военните действия на полуострова преди осемдесет години, през далечната 1944-та. Събитието е от преди 2 месеца в Москва. Интересът ми би породен отчасти от професионалните ми занимания, отчасти поради факта, че познавам лично някой от лекторите. Пред микрофона последователно застанаха едни от най-актуалните руски историци, всички до един прегърнали идеологията на путинизма.

Въпреки че научих някои нови интересни детайли, ще си призная, че като цяло гледането на лекциите бе истинско мъчение за мен, защото през повечето време неизбежно правех паралели с днешните събития. Сякаш непрекъснато прескачах между два свята, този тогава и този сега. За това неочаквано връхлетяло ме дежавю в значителтена степен допринесе и странно нервното държание на лекторите, които на моменти трудно контролираха това, което излизаше от устата им. Най-популярното име сред руските историци в наши дни, например, си призна че е писал книгата си за сраженията в района на Харков през 1941-43 г. „в състояние на дълбока депресия“, защото творческият процес се развивал през есента на 2022 г. точно когато украинците провеждаха знаменитото си контранастъпление и всички помним как нашествениците бягаха през глава. Най-компетентният официозен руски военноморски изследовател пък неколкократно наричаше всички, които през Втората Световна Война не били съгласни с политиката на Сталин „предатели“ и най-вече непрекъснато рисуваше някакви победи и успехи, където всъщност никога не ги е имало. За капак на всичко се бе навлякъл в униформа на полковник накичена с толкова много медали, колкото сигурно и Шойгу не се осмелява да носи, въпреки че никога не е участвал в активни бойни действия. Присъстващите в залата слушаха не просто с внимание, а направо с някакво религиозно раболепие, нямаше нито един оспорващ въпрос, а по-скоро догматично преклонение пред „висшите“ авторитети. И въпреки всичко се усещаше една доста тягостна и подтискаща атмосфера. Не е нужно човек да е Фройд, за а почувства как сегашната война в Украйна виси като дамоклев меч над цялото руско общество и подобно на огромна невидима преса, бавно и неусетно го смачква.

Винаги съм смятал, че неумението и най-вече нежеланието да се направи реалистична преоценка на миналото е един от най-големите нерешени проблеми на РФ. И нищо чудно, когато един ден последна колониална империя се сгромоляса това да се окаже, че е било най-голямото от малките камъчета обърнали руската кола. Единствено съм се чудел откога датира това промотирано на най-високо ниво себезалъгване. Моите бегли разсъждения по темата ме отвеждаха назад до времената на Брежнев. Наскоро, обаче, за голяма моя почуда, открих че френският пътешественик Астолф дьо Кюстин още в книгата си „Русия през 1839 година“ е написал нещо от рода че „в Русия историята е държавна собственост“. Значи поне от тогава, а реално още от преди това. И по всичко личи че прокълнатата игра „ние никога не се проваляме, никога не губим, винаги побеждаваме и затова сме велики“ ще продължи до дупка. Най-вероятно заешката.

Предизвестеният край на една офанзива

Ако има нещо, с което изтеклата военна седмица се отличава от предишните това безспорно е, че събитията на фронта и около него вдъхват една нотка повече оптимизъм за по-благоприятен за Украйна изход на конфликта. Преди всичко става въпрос за предприетите от ЗСУ (украинските въоръжени сили) локални контранастъпления в Харковска (Волчанск), Луганска (Терни) и Донецка (Часов Яр) области. Руснаците, от своя страна, регистрираха лек напредък на два участъка в Донецка област – Красногоровка и Новоалександровка – където те, така или иначе, си атакуват от доста време насам. Като цяло ситуацията е такава, че никъде не се очертава бърз пробив на никоя от страните, но това е така от много време насам и не виждам никакви признаци да се промени в скоро време. Бих казал че бавното, силово изтласкване на противника от неговите позиции вече се е превърнало в запазена марка на настоящата война.

Преминаването на украинците в контранастъпление почти едновременно на три участъка е показателно за поне две неща. Първо, че те се опитват да вземат инициативата в свои ръце и така вече да диктуват събитията на бойното поле, и второ, че в момента имат достатъчно ресурси да си позволят такава активност, т.е. че снабдяването при тях е наред. Очевидно е решен и най-болезненият доскоро проблем на ЗСУ, този със снарядите. Последното се потвърждава от редица източници, като чешкият премиер Петер Фиала, който заяви че първата партида от инициираната от страната му снарядна сделка вече е пристигнала на фронта. Става въпрос най-вероятно за около 50 хиляди снаряда, а от тук насетне всеки месец в продължение на около година трябва да пристигат поне по толкова. Излишно е да казвам, че това няма да е единственият канал по който Киев ще получава артилерийски амуниции. Паралелно ще пристигат и други партиди по други сделки и инициативи. Засилената огнева мощ на ЗСУ бе отбелязана и от Коц и Сладков - двама от най-известните, руски, военни кореспонденти, които с доста загрижен вид бяха принудени да признаят, че докато през пролетта на всеки руски десет снаряда украинците са отвръщали с един, сега когато руската артилерия изстрелва по някаква цел три снаряда в отговор долитат двадесет, при това едновременно от две различни посоки.

От всичките фронтови участъци Харковското направление продължава да се радва на най-голямо медийно внимание, най-вече защото преди два месеца Путин заяви за намерението си да създаде буферна зона, която щяла да предпазва Белгород от обстрели. По непотвърдени данни, в резултат на серия от успешни улични боеве, ЗСУ вече контролират около 85% от Волчанск. Няма нова информация за съдбата на блокираните около 400 руснаци в агрегатния завод, като според актуалните карти все още са там. За пълното освобождаване на града от украинците, обаче, ще трябва да почакаме да се подсигурят напълно и да овладеят и ключовите хълмове на североизток. Иначе, ситуацията като цяло си върви към поредния, бих казал предизвестен, руски военен провал в района на Харков. Ако не греша в изчисленията, той би трябвало да е девети или даже десети за последните стотина години. Най-куриозното е, че вместо евентуално да се постигне изграждане на буферен участък на украинска територия, заради стратегическото и политическо късогледство на Путин, такъв най-вероятно ще възникне на руска земя, на подстъпите към Белгород, защото откакто западните партньори разрешиха на Киев да използва техни оръжия срещу цели в РФ, СЗУ се чувстват като на стрелбище и унищожават всичко, за което решат че си заслужава усилията.

Извън бойното поле две неща направят впечатление. Безспорно първото са терористичните нападения в Махачкала столицата на Дагестан миналия уикенд, когато загинаха 20 души, почти всичките от руските правоохранителни служби, а поне два пъти по толкова са ранените. Това е втори подобен акт след атаката в Москва през март и ако цикличността се запази до края на годината трябва да очаква поне още две. По-притеснителното в случая е, че двама от нападателите са синове на местен велможа, при това член на управляващата партия „Единна Русия“. Акцентирам върху това не случайно, защото това показва, че местните елити започват да се оплитат в пипалата на „Ислямска държава“. Ако някой все още има илюзии какво ще представлява Русия след Путин, аз отдавна вече нямам такива. Няма да гадая дали ще видим разцепление по религиозен, етнически или регионален признак, но постпутинският мишмаш, обилно гарниран със стотици хиляди, а може би и милиони ветерани придобили боен опит в т.нар. СВО и най-вече загубили всякакви илюзии докато са участвали в нея, ще предостави доста материал за работа на бъдещите историци и психолози.

Второто събитие, ако се окаже вярно, може да изиграе ключова роля за развоя на войната като цяло. Става въпрос за изтеклата информация, че САЩ преговарят с Израел за обратното изкупуване на цели осем ПВО системи Пейтриът.

Те са около 30 годишни и въпреки че са от предишно поколение (M901 PAC) се счита,, че са даже по-подходящи за борба с руската авиация от по-новите версии Пейтриът (PAC-3). Освен това се оказа, че израилтяните имат и значителни количества ракети към тях. Намесата на САЩ е нужна не само заради формалното одобрение, но и защото Израел не желае да бъде намесван в конфликта като директен доставчик на оръжие. Засега не е известно колко още ще траят тристранните преговори и дали ако са успешни, Киев ще получи всичките осем противовъздушни системи накуп. Но дори и сделката да се осъществи само частично няма съмнение, че за руската военна авиация се задават тежки времена в украинското небе.

Колко дълго може да воюва Русия?

Специалисти по темата считат, че 14-ят подред пакет санкции срещу Русия гласуван в понеделник от ЕС ще бъде един от най-тежките удари, които Москва е получавала от началото на войната. Смята се, че ще бъде сериозно засегната оръжейната промишленост, експортът на горива и най-вече че значително ще намали възможностите на Путин да финансира войната.

Някой би възразил, че не личи ограниченията до момента да са имали сериозно отражение върху каквото и да е. На пръв поглед те не са повлияли и на способностите на агресора да провежда настъпателни действия. Но аз смятам, че мнозина нямат реална представа как действат те. По принцип санкциите рядко имат незабавен ефект, в повечето случаи те са бавнодействащи, примка която не умъртвява жертвата си изведнъж, а постепенно я задушава.

Ако все пак приемем, че западните санкции все пак работят и за Москва ще става все по-трудно да възстановява тежките загуби, които ежедневно понася, за колко време биха й стигнали наличните ресурси и запаси ако продължава да воюва със същата интензивност? Този въпрос ме вълнува от известно време, сигурен съм че и вас, и за това се помъчих да намеря някаква що годе реалистична информация. В никакъв случай не се опитвам да се правя на пророк, по-скоро гледам на това като загадка с отложен отговор, чиято достоверност вие сами ще можете да проверите в бъдеще.

Добрата стара артилерия отново играе доминираща роля на бойното поле. Сателитните снимки показват, че към началото на войната Русия е имала около 4200 артилерийски системи в действащата армия и други 17 хиляди на дългосрочно съхранение. Пак от сателитни снимки разбираме, че поне 9 хиляди от тях вече са разконсервирани и влезли в употреба, което пък отговаря на приблизителните руски загуби в това отношение от първите две години на войната. Не всички загуби, обаче, са в резултат на действията на ЗСУ – немалка част от оръдията се нуждаят периодически от замяна на цевите, защото се износват от високото триене на снарядите приблизително след трихилядният изстрел. Сметките показват, че руската армия ще има нужда между 2500 и 4000 цеви годишно. А ако добавим и директните бойни загуби, това число нараства до към 5000. Прибавяме известни резерви от факта, че между 70 и 80% от цевите подлежат на заводско възстаноявяване, но това не може да трае вечно. Напълно логично, за да може Русия да продължава да води активни бойни действия в Украйна със същото темпо, тя трябва да разполага с между 4 и 5 хиляди постоянно готови за бой артилерийски системи. Първата криза вероятно ще настъпи около началото на следващата година, когато наличностите в складовете ще паднат до под 6000 оръдия, а критичната точка се очаква след около 12 месеца. Тогава хем ще има недостиг на цеви, хем ще започнат да намаляват оръдията в действащата армия. Проблемът може да бъде частично разсрочен във времето ако се намали интензивността на артилерийските обстрели до около 5 хиляди изстрела на ден. Но и това няма да има дългосрочен ефект, защото се счита че към 2028 година наличностите на оръдия в складовете ще бъдат изчерпани напълно, а тези в действащата армия могат да паднат до 1000.

Танковете. Ситуацията с танковете поне привидно е малко по-оптимистична за Москва. Руската армия започна войната с около 3300 боеспособни танка и други почти 15 хиляди на склад, от които 30-40% не подлежат на пълно възстановяване и стават предимно за резервни части. Поради изключително тежките загуби през първите месеци на войната, когато руснаците, верни на съветската доктрина, се опитваха да атакуват с големи бронетанкови колони, към 2023 година броят на боеспособните машини в действащата армия падна докъм 1700. От тогава насам се поддържа едно постоянно ниво на 1700-1900 боеспособни танка. Това става възможно и отчасти заради заводското производство, което се счита, че е около 1500 танка годишно, като в това число влизат и възстановените и модернизирани стари танкове. Първият критичен момент се очаква да настъпи към 2027 година, когато се предполага, че числеността на руската танкова армада ще падне докъм 1300 боеспособни машини, а в складовете ще са останали 9500 танка, 60-70% от които няма да стават за нищо освен за скрап и резервни части. Поради тази причина към 2029 г. е възможно руската армия да разполага само с около 900 боеспособни танка от всякакви модели и възрасти плюс още 7000 на склад, от които реално много малка част ще могат да бъдат подкарани.

Бронетранспортьорите. Руската армия започна войната с огромен брой бронтранспортьори и бронирани машини в бойна готовност – някъде около 16500. Освен това имаше приблизително още толкова (около 15500) консервирани в различни складове в различно техническо състояние. Тъй като бронетранспортьорите се оказаха изключително зле защитени срещу почти всички модерни оръжия, загубите им от първия ден на агресията до момента са шокиращи. Към 27 юни 2024 г. ЗСУ твърдят, че са извадили от строя 15480 бронирани машини и понякога наброяват няколко десетки дневно. В резултат на това се очаква, че към следващата година руската армия ще разполага с не повече от 11500 бронетранспортьора, а тези в хранилищата ще бъдат около 8500. Критичната точка се очаква да бъде достигната през 2027 г., когато в строя ще бъдат около 8500 машини, а на склад ще има още около 4500, от които 25-30% ще са годни само за скрап. Ако войната продължи със същото темпо до 2029 г. то в руската армия ще са останали не повече от 5200 бронирани машини, а хранилищата ще са изчерпани напълно.

Хора Това е единственият ресурс за който Путин не би трябвало да се притеснява. Армията му в момента наброява около милион и половина души, а мобилизационният резерв е около десетина милиона. Прогнозите не предвиждат промени в тези числа през следващите пет години.

снимки: БТА

Пари Русия започна войната в Украйна при заложени годишни военни разходи от 43 милиарда долара и приходна бюджетна част от 260 милиарда, или 17% от общия държаван доход. През 2022 г., заради рекордните продажби на нефт и газ, бюджетните приходи скочиха до 330 милиарда долара, а военните разходи скочиха до 66 милиарда, но това все още бе само 20% от изкараното през годината. През 2023 г. числата са съответно 290 милиарда и 72 милиарда (или 25% от общият държавен доход), а за настоящата година те са 300 милиарда и 112 милиарда, или вече 37% от предвидения доход, който държавата би трябвало да реализира. С други думи - налице е главоломно увеличаване на разходите за война при сравнително стабилно ниво на годишни приходи. От тук насетне се счита, че играта на котка и мишка между Запада и Русия („Вие ни налагате санкции – ние ги заобикаляме“) ще доведе до някакъв паритет, при който Русия ще продължава да си докарва по около 300 милиарда долара годишно през всяка от следващите пет години. Същевременно, военните разходи на Москва ще продължават да нарастват и още догодина могат да достигнат 120 милиарда долара или около 40% от общия приход. Критичната точка може да бъде достигната през 2027 г., когато се очаква около половината от доходите на държавата да отиват за война.

И така, какво може да се каже в заключение? Русия няма да е в състояние да воюва с НАТО, колкото и да си мечтаят за това смахнатите Z-патриоти в Путинленд. Просто защото няма с какво. Лошата новина е, че очевидно войната скоро няма да свърши, дори защото единственият разходен материал, за който диктаторът не го е грижа – хората – го има в изобилие. Иначе, реалистично погледнато, ако през следващите една-две години руската армия не смени подхода си към войната като цяло и тактиката, която използва на бойното поле, не след дълго тя ще се запъти към катастрофа. И това ще бъде път без обратни завой и възможност за връщане назад.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News