ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Колко струва повторното залесяване след пожарите?

Чете се за: 02:55 мин.
У нас
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      Последните данни на Европейската информационна система за горските пожари показват, че броят на пожарите у нас се увеличава. Изгорелите площи през 2024 г. също надвишават тези от предходните години. 100 години са необходими за пълното възстановяване на изгоряла гора, а 100 млн. лева годишно ни струват щетите и превенцията.

      Всяка година изгорялата дървесина се изчислява на загуби между 40 и 50 млн. лева. Още 30 млн. лева струва залесяването. И ако към тях прибавим и средствата, които се заделят за превантивни дейности, годишните разходи заради пожарите, достигат 100 млн. лв.

      До залесяване се пристъпва, ако за три години гората не е започнала да се възстановява сама.

      "Ние годишно инвентаризираме между 20 000 и 35 000 декара опожарена гора. Тоест следим процесите в тях - дали се възобновяват тези гори. В период от 3 години ние следим за тяхното естествено възобновяване", каза д-р инж. Кирил Ташев, Държавна агенция по горите.

      Но за да разберем какви видове са засадени в България, трябва да се върнем назад във времето.

      "Преди 100 години България е била една от най-обезлесените територии в Европа. Можете да си представите каква е била картината и гледката. Към момента ние сме на трето място по лесистост и биоразнообразие", обясни още д-р инж. Кирил Ташев, Държавна агенция по горите.

      По-трудно запалимите дървета като бук и дъб се захващат там, където вече има насаждания. Затова първо е трябвало да бъдат засадени иглолистни видове, които обаче са по-лесно запалими.

      "Едно от нещата е да преосмислим и залесяването. Боровете, използвани в миналото, те са пионерни видове и обикновено са залесявани върху силно ерозирали терени, където други видове няма да оцелеят и видове със стопанска значимост", коментира Костадин Вълчев от WWF.

      Данните показват, че поне 60% от пожарите са причинени от човешка намеса.

      И макар че паленето на огън на места, които не са предназначени специално за това, забранено. Днес на Витоша видяхме, че това продължава да се случва.

      А там, където има обработваеми земи, има и повече пожари. Затова призивът към земеделците е да не палят стърнищата.

      Последвайте ни

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?