Купуваме все по-малко книги: Какви са причините?

20 дни преди Деня на българската просвета и култура издатели и книжари очакват спад на пазара. Причините са няколко - високите цени на книгите, незаконното разпространение на хитови издания и намалената покупателна способност на хората.

За сметка на всичко това се увеличават читателите в библиотеките, които обаче не разполагат с достатъчно средства, за да задоволят повишеното търсене на нова литература.

Големите издателства вече очакват намалено търсене на книги.

"Основна причина е намалената покупателна способност на хората, както и сериозното увеличение на цените на книгите. Цената на хартията след войната в Украйна скочи с над 70% и това нямаше как да не се отрази на цените на книгите", заяви Петя Господинова, ръководител направление "Книгоиздаване".

По-малките издателства вече усещат спада.

"Тази вече трайна тенденция за намаляване на читателите се усеща много по-силно, отколкото преди това", допълни Гергана Димитрова, главен редактор в издателство.

По данни на националната статистика у нас през 2023 г. са издадени почти 2000 книги по-малко. 85% от изданията са нови, а останалите над 1200 са препечатани стари книги. Според данните на европейската статистика България, заедно с Румъния, Кипър и Италия, е сред страните с най-малко четящи хора.

Проблем за по-малките издателства е начинът на формиране на цените на книгите.

"Много голям процент от цената на всяка книга отива за търговците. Това е около 40% за големите издателства и стига до 65% за малки издателства, които не са регистрирани по ДДС. Ако реално сложим цената, която ние вкарваме като разходи, цените реално биха били много по-малки", добави Гергана Димитрова, главен редактор в издателство.

Друг сериозен проблем за издателствата е пиратството, то е и основна пречка за пускането в продажба на повече електронни книги. По данни на бранша между 10 000 и 30 000 са незаконните копия на хитова книга само за ден. Разследващите са безсилни и заради липсата на по-строго законодателство за преследване на пиратството.

"Понякога отговорът, който са ни давали от страна на държавата, е, че щетата е прекалено малка, което е несериозно", заяви Петя Господинова, ръководител направление "Книгоиздаване".

По време на ковид пандемията издателите получиха правото да намалят ДДС на книгите на 9%, но за съжаление това не е дало резултат заради поскъпването на всички останали материали и услуги за издаването на книги. Високата цена обаче изпраща ревностните читатели в библиотеките.

Столичната библиотека отчита сериозен ръст както на регистрираните си потребители, така и на заетите книги.

"Читателската аудитория на Столична библиотека, най-голямата публична библиотека в страната, се е увеличила над три пъти и към днешна дата ние имаме повече от 102 000 регистрирани читатели", коментира Светослава Тончева, ръководител направление "Библиотечни колекции".

И въпреки че именно Столичната библиотека е един от добрите примери през последните години държавното финансиране е крайно недостатъчно. Купуваните книги са малко за читателите, такава е ситуацията и в провинцията.

Една от надеждите за издателствата за излизане от кризата са именно българските автори, които набират все по-голяма популярност. От издателствата също така мислят и как да привлекат бъдещи читатели като вложат усилия сега.

"Всички колеги издатели работят в посока насърчаването на четенето, най-вече обръщаме внимание на най-малките читатели, така че ние си възпитаваме читатели", заяви Петя Господинова, ръководител направление "Книгоиздаване".

И въпреки че на практика почти липсват електронни книги у нас, самите хартиени издания променят своя облик.

"Заради това, че животът ни става все по-визуален книгите също променят телата си и стават да речем с цветни порезки и дори има книги вътре с аромати", каза още Ралица Маркова, старши книжар в голяма верига книжарници.

Издателствата обръщат внимание и на друг проблем - все още заплащането на преводачите и на библиотекарите остава много ниско, въпреки важността на тяхната професия.