Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век

Голяма колекция от коледни и новогодишни картички от началото на XX век пази Музеят за нова история на Варна. Книжарите ги поръчвали от чужбина, предимно от Германия и Австрия. На лицевата страна слагали печат с надпис на български "Честито Рождество" или "Честита Нова Година". Голяма част от колекцията е дарена от рода на учителя Ярослав Гочев.

Докато по света са си разменяли коледни и новогодишни картички още в средата на XVIII век, у нас това става едва през 1882 година. Картичките пристигали по пощата от Виена и са били адресирани до български семейства от крайдунавските градове – Русе, Лом и Видин.

Кристина Спасова, уредник в музея: В по-ранните години това са били вносни картички, които са били с библейски сюжети, продиктувани от католическата традиция, дори протестантската. В по-късните години навлизат и по-закачливи сюжети на поздравителните картички, в които са изобразени деца, ангелчета или някаква комична ситуация.

В края на XIX век изпращането на поздравителни картички става традиция и у нас.

Традиция, която е наложена от княжеското семейство, по-специално княз Фердинанд, който поръчва първата поздравителна коледна картичка 1896 година с образа на престолонаследника Борис, по-късно цар Борис Трети във връзка с неговото кръщене.

До 1906 година поздравителният текст се е пишел на лицевата страна на картичката, а след това - само на гърба ѝ. Посланията често звучали така: "със здравец пак се закичете, да не се от здраве отървете". Едва през 1920 година в Русенската печатница "Модерно изкуство" започват да се отпечатват първите коледни и новогодишни картички у нас, като не е било задължително тематиката да е зимна.

Напротив, има с рози, цветя други, детелини, подкови, които са били своеобразен поздрав към тези, към които са били отправени с надежда за идващото топло време и очакваната след няколко месеца пролет.

Музеят за история на Варна пази и новогодишни картички с образи на политически лидери, с които са поздравявали част от електората си.

Една от тях е с образа на Петко Каравелов, министър–председател на България, шеф на Демократическата партия, както е написано на самата картичка. Тя е до Кръстю Мирски, който е бил два пъти кмет на Варна, известен общественик, писател, юрист и всъщност е изпратена по повод настъпващата 1903 година.

Картичките от онова време са били единственото средство за предаване на поздрав от разстояние.

Татяна Петрова: Сега хората свикнаха всичко да е на компютъра, написано, подготвено, свалено готово от интернет, където не полагат усилия.

Мариела Димитрова: Установихме си такава традиция с моя приятелка, която живее във Франция, близо до Страсбург. Това си е нещо специално, което всяка година правим за себе си и за нашите семейства, пращаме си коледни картички. Много е приятно да държиш нещо в ръцете си, което ти е изпратил приятел, което е докосвал самият той, което е надписал самият той.

С избледнялото мастило, с едва видимия поздрав и леко пожълтялата хартия, картичките са ценно свидетелство за едно отминало време. Днес електронни картички с готови пожелания в интернет колкото искате. Може би след век и те ще се превърнат в експонати от някой Музей на новите стари технологии.