Лишен от право да гласува осъди България в Страсбург

По делото Анатолий Маринов срещу България, Европейският съд по правата на човека се е произнесъл, че хората под ограничено запрещение би трябвало да имат право да гласуват.

Жалбоподателят, който е бил под ограничено запрещение, поради психично разстройство, не е бил допуснат да гласува на парламентарните избори през 2017 г.

Пред съда в Страсбург Маринов се оплаква, че автоматичното му лишаване от право на глас, нарушава избирателното му право.

Съдът е преценил, че е нарушена Европейската конвенция по правата на човека и присъжда на Маринов 3000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1926 евро за разноски.

Маринов е бил поставен под запрещение през 2000 г. Затова и съгласно текст от Конституцията е бил лишен от правото да гласува за държавни и местни органи и при допитвания до народа. Пет години по-късно заедно с попечителя му предприемат стъпки за отмяна на запрещението, но делото се забавя. Междувременно през 2017 г. се провеждат изборите за Народно събрание. Няколко месеца след вота съдът уважава молбата на Маринов за отмяна на запрещението.

Според защитната теза на българското правителство, това е можело да стане по-рано, но чрез друга процедура.

ЕСПЧ обаче намира, че ограничението на правото на глас се налага автоматично и бланкетно – само по силата на поставянето под запрещение. В решението се казва, че едно производство за отмяната на запрещението не би разгледало отделно въпроса с правото на вот. То не изследва капацитета на жалбоподателя да прави съзнателни избори при упражняване на правото си на глас. Ето защо според съда в Страсбург производството по отмяна на запрещение не е ефективно правно средство за защита.

ЕСПЧ отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки отделен случай дали дадено лице, което отговаря на критериите за поставяне под запрещение, разполага с капацитет да гласува или не. Съответно да се прецени дали това негово право трябва да се ограничи или не, независимо от решението за запрещението като цяло.

Третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е спорно и ограничаването на техните права трябва да подлежи на строг съдебен контрол, пише в решението си ЕСПЧ. И допълва, че безразборното отнемане на избирателните права само защото психично увреждане е налагало поставянето под ограничено запрещение – не може да се смята за пропорционално.

„Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под запрещение с тази на малолетните, а поставянето под пълно запрещение е равносилно на гражданска смърт“, коментира председателят на БКХ Красимир Кънев, който представлява Маринов пред Съда в Страсбург.

„Тази система трябва сериозно да се реформира. Редица международни органи и организации говорят за пълно премахване на ограничението на дееспособността. И у нас имаше законопроект, който планираше да замести института на запрещението с този на подкрепено вземане на решение. То също е някакъв вид ограничаване на дееспо­соб­ността в интерес на лицето и може да се прилага в крайни случаи, временно, със служебно преразглеждане от съд на кратки интервали и при гаранции, че подкрепеното вземане на решение е в интерес на лицето, на което се оказва такава подкрепа. Това трябва да става по конкретни поводи и в конкретни сфери, а не изобщо, както е в момента“, заяви още Кънев.