На фронтовата линия - след Авдеевка накъде?

Приключва ли руската зимна офанзива?

И ето че най-после дойде Баба Марта и пролетта започва да встъпва в правата си. За всички нас тя носи нови надежди, а за воюващите в Украйна – много нови проблеми, най-вече от логистично естество. Със затоплянето на времето ще се увеличи калта, практически навсякъде ще е мокро, влажно и труднопроходимо. Ще спре ли това военните действия? Едва ли. Просто обречените да се сражават на живот и смърт ще имат още един повод за недоволство.

Главният въпрос, който ме вълнува тези дни обаче е друг – вижда ли се краят на т.нар. руска зимна офанзива? Труден въпрос без еднозначен отговор. Засега. През последните две дни обаче има сериозни индикации, или поне аз забелязвам такива, че поредният опит на Путин да „освободи“ Донбас върви към своя закономерен край. Ще ги споделя с вас по-долу и ще се опитам да ви убедя в моята гледна точка. Убеден съм, че поне някои от вас действително имат нужда от нея. Все пак отвсякъде ви затрупват с всевъзможни прозрения, прогнози, парченца информация, какво казал този или онзи, и какво написала поредната „авторитетна“ западна медия. Май само едно нещо остава обвито в мъгла.

Накъде се движи фронтовата линия?

От доста време насам руснаците атакуват на пет основни направления, а освен това безуспешно се опитват да натикат в реката защитниците на украинските плацдарми на южния бряг на Днепър, срещуположно на Херсон.

Петте направления са: (1) Авдеевка, (2) Маринка, (3) Работино, (4) Кремина, (5) Бахмут.

Ще се опитам максимално кратко и ясно да ви разкажа какво точно се случва на тези пет участъка, за да имате представа как се развиват събитията и евентуално да си направите сами някои изводи на база на наличните факти.

1. Авдеевка. Това безспорно бе главното сражение през тази зима. От началото на руското настъпление (10 октомври 2023 г.) до средата на тази седмица руснаците са напреднали общо 13,2 км, като това включва както самата Авдеевка, така и околните села Северне, Ласточкине, Орливка и Степове плюс коксохимическият комбинат.
2. Маринка. Подобно на Авдеевка, Маринка е още едно от местата в Донбас където сражения се водят почти десет години, т.е. приблизително от 2014 г. насам. По време на боевете през първите 18 месеца на война руснаците успяха да окупират по-голяма част от градчето, някога населявано от около 9000 души или по-точно руините му. През декември 2023 г. агресорите предприеха финално настъпление за изтласкване на украинците от северозападаните му покрайнини. То завърши с успех някъде около Коледа, в резултат на което войските на Путин се придвижиха на около 3 км. През февруари руснаците предприеха нови настъпления в раздалечаващи се посоки, като се придвижиха 3,7 км на югозапад, овладявайки село Победа и 2 км на север.
3. Работино. Това е районът в Запорожието, на север от Азовско Море, където ЗСУ (украинските въоръжени сили) проведоха своето прословуто контранастъпление през лятото и есента на 2023 г. За разлика от другите участъци, там украинците владееха инициативата почти до Нова Година, което доведе до пробиване на коридор с ширина 12 км и дълбочина 9 км в многослойната и силно укрепена руска отбрана. Междувременно руснаците струпаха там значителни сили (горе долу колкото при Авдеевка) и през последните два месеца непрекъснато атакуват. Единственото което са постигнали до момента е напредък от около 2 км в югоизточната част на украинския „коридор“.
4. Кремина. Кремина е неголям град в Луганска област с довоенно население от около 18 000 души, до който ЗСУ почти достигнаха по време на голямото им контранастъпление в района на Харков през есента на 2022 г., но така и не успяха да освободят. От тогава насам на запад от него се водят тежки позиционни сражения с променлив успех. Кремина е от ключово значение за руското присъствие в района, защото е хем железопътен и шосеен възел, което го прави важен елемент от руската логистика, хем е обкръжен от гори, което пък автоматично го превръща в значим опорен пункт удобен за отбрана. Към 10 октомври 2023 г. фронтовата линия се намираше приблизително на около 15 км от града. Руснаците атакуват в този район от много месеци насам, като видимите с просто око успехи са от декември, когато напредват с около 3,6 км на северозапад и този февруари, когато се придвижват с около 3 км на запад. Непосредствената цел на агресорите е да достигнат язовира на запад от Кремина, от който ги делят още около 3 км.
5. Бахмут. Бахмут, за който през миналата зима се говореше поне толкова, колкото за Авдеевка през тази, бе окончателно превзет от руснаците на 20 май 2023 г. Това, както си спомняте, бе пировата победа на ЧВК Вагнер, след която последва пучът през юни и „ненадейната“ гибел на Пригожин през юли. Междувременно ЗСУ преминаха в контранастъпление и през лятото успяха да отвоюват около 53 кв. км територия югозападно от града и около 8 кв. км северозападно от него. Постепенно и в този район инициативата премина в ръцете на руснаците. Приблизително около 22 октомври те предприеха сериозна офанзива, която ликвидира пробив на ЗСУ северозападно от Бахмут, а към 5 януари успяха да превземат село Хромове. Югозападно от града, обаче, значителната площ освободена от ЗСУ през лятото и есента си остава с почти непроменени очертания, а руските „придобивки“ са обикновено от порядъка на няколкостотин метра.

Освен на посочените пет участъка, тежки боеве се водят и на двата края на фронтовата линия. Най на север, в района на Купянск, през втората половина на януари руснаците успяха да напреднат с около 5 км и да овладеят село Табаевка. На южния бряг на Днепър, недалеч от Херсон, пък се намира вероятно най-известното село в Украйна в момента, Кринки, където придвижванията в района на предмостието на ЗСУ се измерват буквално в метри и даже в сантиметри.

Защо си направих труда да напиша всичко това? Ами за да ви покажа нагледно как Русия „напредва“ в Украйна и как „печели“ войната. Защото от много време насам ни заливат с всевъзможни умозаключения, изводи, прогнози, предвиждания и анализи, които този път аз даже няма да полагам усилия да ги слагам в кавички, и които най-вече ни внушават как Путин побеждава. И никой не казва нищо конкретно. Ако реално изчислим територията овладяна от руснаците от октомври 2023 г. насам, то надали ще се съберат и стотина квадратни километра. Т.е. до окончателното „освобождаване“ на Донбас ще трябва да почакаме още около четвърт век.

Каква е цената платена от Москва за тези грандиозни „успехи“ и „победи“ от 10 октомври насам? Ако сравним дневните комюникета на украинския Генерален Щаб съответно от 11 октомври 2023 г. и от 1 март 2024 г., разликата в числата показва, че за посочения период от 143 дни агресорите са загубили 131 600 души личен състав, 1781 танка, 3453 други бронирани машини, 3393 артилерийски оръдия, 192 реактивни системи за залпов огън (наследниците на на някогашните „Катюши“), 147 системи за противовъздушна отбрана, 30 самолета, 9 хеликоптера, 2587 дрона, 382 крилати ракети, 5 кораба, 4081 транспортни автомобили и 650 единици специална техника (радарни станции, средства за разузнаване и радиоелектронна борба и т.н.). Разбира се, посочените цифри крият в себе си много условности. Например, ние не знаем колко от докладваните човешки загуби са убити, колко са ранените и колко са само контузени. Също така не знаем каква част от техниката е изцяло унищожена, и каква вече е ремонтирана или тепърва ще се ремонтира. И въпреки всичко едва ли някой би тръгнал да отрича, че тези загуби са значителни. На вас оставям да решите дали си е струвало отвоюването на около стотина квадратни километра украинска земя всичката тази разбита и овъглена техника, и най-вече всичките тези смазани и заличени човешки съдби.

А сега накъде?

След завземането на Авдеевка руските войски продължиха, сякаш по инерция, бавно и постепенно да се придвижват на запад, овладявайки още споменатите вече четири села в покрайнините на града. Подобна бе ситуацията малко по на юг, в района на Маринка, където нашествениците навлязоха в градчето Красногоровка с довоенно население от около 15 хиляди души. Създаде се впечатление, че руската армия бавно, подобно на валяк, но неумолимо върви напред, мачкайки всичко по пътя си. От Москва даже се похвалиха, че са пробили „новата украинска отбранителна линия след Авдеевка“. Беше ли възможно въобще руската офанзива да бъде спряна?

Отговорът дойде в средата на тази седмица. Първо елитната 3-та Щурмова Бригада на ЗСУ, която е изградена на основата на някогашния полк „Азов“, предприе внезапна контраатака и изтласка нашествениците от Красногоровка. Този провал е коствал на „освободителите“ на Путин около стотина ранени и убити. Почти веднага след този успех, бригадата се придвижи на север и във взаимодействие с 25-та Аеромобилна Бригада успя да превземе обратно Орливка.

Защо този успех на ЗСУ е толкова важен? Защото на практика спира руския валяк. Връща го назад, на изходни позиции по-близо до Авдеевка. Освен това дава възможност на ЗСУ допълнително да подготви и усили основната си отбранителна линия която се намира на няколко километра по на запад.

Това, разбира се, не значи че руската офанзива е напълно спряна, а най-вече че е загубила набраната инерция. Т.е. сега се налага да бъде рестартира и да започва от място. А това не толкова лесно, дори и поради чисто психологически причини.

Проверена информация?

Районът на Авдеевка – Маринка далеч не е единствената причина за главоболията на агресорите. От няколко дни насам руските медии непрекъснато твърдят, че са се „закрепили“ и почти овладели ключовото село Работино в Запорожка област. По „отколешна“ традиция чуждестранните средства за масова информация им пригласят, разпространявайки „новината“. Всъщност „крепостта“ Работино, доколкото можем да наречем така руините на някога процъфтяващото село, продължава да си остава под контрола на ЗСУ, а на всичкото отгоре се е превърнала в истински капан за руснаците. Вече на няколко пъти техни щурмови групи проникват в селото, след което биват напълно унищожавани от ЗСУ, а за истински късметлии могат да смятат тези руски бойци попаднали в плен.

Ситуацията пък в разположеното на брега на Днепър селце Кринки придобива вече гротесктно-комични нюанси. Преди десетина дни лично министърът на отбраната Шойгу докладва на Путин, че селото е превзето, а т.нар. губернатор на Херсонска област Салдо разпространи „доказателство“ - видео как руски войници разпъват флагове над руините му. Оказа се, че това е поредният фейк или както казват руснаците – „показуха“. Загубата на Кринки бе категорично отречена от украинското командване, а това как всъщност е била изфабрикувана „новината“ бе бързо разкрито от авторитетния интернет-ресурс Deep State. От там разпространиха видео от дрон как въпросните руснаци дотичват до разрушена къща в покрайнините, заснемат си селфито, а след това бягат обратно към позициите си в полето.

Фейковете за мнимите победи на руската армия, за „превземането“ на това или онова село, за това че Украйна е полегнала на предсмъртния си одър и няма повече да се надигне от там, се оказват всъщност най-силното руско оръжие за масово поразяване. Защото действат директно върху психиката на стотици милиони и даже милиарди хора живеещи далеч отвъд границите на РФ. Съответно, увеличава се нервността сред мнозинството от гражданите на т.нар. демократични страни, карайки ги да се чувстват безсилни и безпомощни пред руската тояга. И ги принуждават да оказват натиск върху избраните от тях политици за търсене на „мирно решение“. Доказват го правоверните избиратели на Тръмп в САЩ, които все повече заприличват на прословутите отряди на Путин. Доказват го т.нар. полски фермери, които саботират превоза на украинско зърно и които нямат нищо против получаването дотации от Брюксел, но иначе мечтаят да дойде руската армия и да ги „спаси“. Доказва го и скорошна анкета на британския „Гардиън“, според която едва 10% от европейците вярват в крайната победа на Украйна.

А какво да кажем за кормчиите, за европейските лидери от първата редица на всички колективни снимки? През последните дни сякаш се надпреварваха кой ще сътвори по-голяма каша. Първо нашият президент Радев за пореден път се опита да пробута наратива си, този път в присъствието на словенската си колежка, че войната продължавала, защото Украйна не спирала да получава оръжие. Демек ако оръжейната помощ за Киев секне, руснаците толкова ще се трогнат че добродетелните им пръсти няма да посмеят да изстрелят даже и един куршум. Аз лично бих посъветвал г-н Радев да сондира мнението на Техеран и Пхенян по въпроса. Междувременно френският държавен глава Макрон изяви желание да изпраща някакви войски в Украйна, но после се оказа, че нещо май не го били разбрали правилно, но и това бе достатъчно да подпали фитилите на почти всички опозиционни партии в Европа. Шолц също не успя да се удържи дълго без да си спретне свой собствен скандал, обвинявайки англичаните, че едва ли не участват собственоръчно в изстрелването на всяка ракета Storm Shadow. От Лондон, разбира се, категорично отрекоха и на свой ред насочиха стрелите си обратно към немеца. За капак на всичко, в петък „Блумберг“ разпространи теза, че Макрон и Шолц, меко казано, не се понасяли. Странното в случая е, че колкото и да се замерват помежду си със стрелички (някои от които летят отвъд океана, а от там ги връщат обратно) като че ли има неща които обединяват всички тези демократично избрани лидери. Наричат се политическо късогледство, страх и нерешителност. Сякаш всеки си мисли, че ако си зарови главата в пясъка бурята ще го отмине. Но събитията от глобален характер нямат навика да се развиват по този избирателно щадящ начин.

В неделя, 25 февруари, в Киев се проведе голяма пресконференция по случай втората годишнина от руската инвазия. Присъства почти цялото държавно ръководство начело със Зеленски. Вероятно 90% от въпросите на западни журналисти към украинския президент можеха да бъдат обобщени като „Какво ще се случи ако...“, „Ще преговаряте ли“ и „Кога ще се обадите на Путин“. Демек, няма ли най-после да капитулирате. Сякаш основната цел на болшинството от кореспондентите бе да изкопчат някаква сензация и да я продадат възможно най-бързо след това.

Зеленски през цялото време остана хладнокръвен. Опита се да отговори максимално честно на всички въпроси. Акцентът му винаги бе върху помощта, от която страната му се нуждае. И най-вече от повече оръжие. По-късно, през тази седмица, Зеленски отхвърли и меко казано смахнатата идея да се изпращат чужди войски в Украйна „за да спасяват положението“. В крайна сметка с какво 50, 100 или повече хиляди френски или някакви други войски биха променили положението? В дългосрочен план – не особено. Колкото и странно да звучи – Украйна си има достатъчно мъже. Но няма достатъчно оръжие. И както посочиха от украинското ръководство – когато няма достатъчно оръжие, липсата му ще се бъде компенсирана с повече човешки тела.

В момента Украйна ни предлага възможно най-изгодната сделка – ние да продължим да живеем живота, който познаваме, а тя да заплаща за това с живота на своите граждани. Единственото за което ни моли е да ѝ помогнем да бъде по-равностойна в смъртоносната битка, която тя води за оцеляването си. Помислете върху това.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News