Настоящата година ще е особена за националния ни тим. Във всяко едно отношение. Започнахме с възможно най-нетипичните контролни срещи, които някой някога си е представял – срещу Соломоновите острови и Индонезия на другия край на света. Горещините и победите в Джакарта не повдигнаха особено много ентусиазма у хората, дори напротив – ироничните коментари и подигравки заваляха с още по-осезаема честота. Ако искаме да играем някога на Световно първенство, трябва да се преместим в зона Океания за квалификациите – подобни „призиви“ и препоръки можеха да бъдат открити из Интернет-пространството. Направо да се замисли човек – кога, по дяволите, стигнахме до такъв етап от съществуването на представителния ни тим, че народът да чака с трепет негативен резултат, за да отправи саркастичните си подмятания към националите, а дори победата да бъде омаловажавана с лека ръка. И не, не ме разбирайте погрешно – изобщо не намирам успех над Соломоновите острови за особено ценен или престижен. Но и не мога да повярвам, че от футболния ни съюз вече се колебаят дали да публикуват нещо свързано с мъжкия национален отбор из социалните мрежи, защото знаят какво ще последва в коментарите и реакциите отдолу. Народът е озлобен, а всички във футбола трябва да си дадат ясна сметка за направеното в последните 2 десетилетия, които ни докараха дотук – равенство с Гибралтар, загуби от Грузия, равенства с Люксембург, загуби от Литва, Иран, Албания, Черна гора, Беларус, Северна Ирландия (с 0:5). Списъкът наистина е безкраен.
Кирил Десподов, Илия Груев, Ивайло Чочев, Лукас Петков, Кристиян Димитров. Всички те не бяха на турнира в Далечния Изток, но е повече от нормално да смятаме, че ще продължат да бъдат сред основните играчи и на есен, когато започнем участието си в поредното издание на Лигата на нациите. Към тях можем да добавим Димитър Митов, носилия лентата в мачовете през март Филип Кръстев, станалия играч на турнира в Индонезия Марин Петков, Петко Христов. Факт е, че доста млади момчета получиха шанс за изява при първите мачове за годината. Дебютираха вратарят Мартин Величков, бранителят Теодор Иванов, халфът Берк Бейхан, крилото Кристиян Балов и централният нападател Тонислав Йорданов. Последните двама споменати дори вкараха и по един гол, а Йорданов разпали добре познатата тема за „хейта“, който играчите и отборът получават от обществото без значение какви резултати постигат. Все още е прекалено рано да смятаме, че някой от дебютантите ще бъде сред ядрото от играчи за есенните мачове, доста от тях вероятно може и да не бъдат повикани.
Понеже споменавам двубоя със Соломоновите острови – той попадна в полезрението дори на журналистите от Guardian, които публикуваха интересно проучване, провокирано от рядко срещана ситуация: България водеше с 5:1 на почивката, а крайният резултат беше 10:2 – резултатът беше еднакъв и в двете полувремена, та на Острова се поразровиха да проверят дали има друг случай в историята, когато толкова разгромен резултат се е получил след идентичен развой в двете отделни полувремена. Оказа се, че историята помни и други подобни случаи – през февруари 2000 Кувейт надделява над Бутан с 20:0 в мач от Купата на Азия, като победителите вкарват по 10 гола във всяко полувреме. През април 1978 Борусия Мьонхенгладбах разгромяват адашите си от Дортмунд с 12:0 в Бундеслигата, като при паузата резултатът е 6:0 в тяхна полза. Но от Guardian така и не могат да намерят пример за по-голям (или сходен) резултат, в който и двата отбора вкарват по еднакъв брой голове в двете части на един мач, какъвто е нашият случай със Соломоновите острови. Ето нещо, което със сигурност ще очарова статистиците.
Но да се върнем на нашите си проблеми. През юни предстоят още две контроли, като се очаква те да бъдат срещу Косово и Молдова, втората среща ще бъде в Кишинев, детайлите около първата все още се уточняват, все пак косоварите допреди 48 часа все още разполагаха с реален шанс за класиране на Мондиала. Там вероятно ще има още експерименти, защото вече ще е краят на сезона, доста от играчите ще искат да почиват, а и отново мачовете ще бъдат с цел проучване на наличния материал, този път дори няма да бъде предлаган трофей като в Джакарта.
И така – в края на 2026 ще си дадем сметка, че сме играли срещу Соломоновите острови, Индонезия, Косово, Молдова, Исландия, Люксембург и Естония – не звучи особено атрактивно, да не се лъжем. Но за нас вече е напълно задължително да спечелим групата си в Лигата на нациите, защото това все пак осигурява повече от приличен шанс за класиране на еврофиналите през 2028. Ако не вярвате, питайте шведите, които завършиха последни в квалификационната си група за Световното първенство, но ще пътуват за САЩ, Мексико и Канада след две победи в баражите, мястото за които беше гарантирано именно благодарение на представянето на „трите корони“ в Лигата на нациите.
Снимки: Startphoto
Чуй новините
Подкаст
