This is a modal window.
В дупнишкото село Бистрица живеят близо 2000 души. Над 10 процента от местните хора работят зад граница - основно в Италия и Великобритания. Заради пандемията от COVID -19 повечето хора са се прибрали в родното си село.
Васил Мешинков работи от 27 години сезонно в Италия. Занимавал се с различни дейности, като последно е работил във фирма, която отстранява последствията от природни бедствия.
Васил Мешинков: Ние сме българска фирма, която сме подизпълнител на италианска и когато имат по-голям обем на работа ни викат. Отиваме командировка, работим и се връщаме. Ние сме първите след пожарникарите, които влизаме. Чисти се и тем подобни, мие се, общо взето е това.
Обявяването на извънредното положение в Италия през март заварило Васил в северната част на страната, близо до Тревизо.
Васил Мешинков: От началото мислехме че е някакъв лек вариант, работехме, ослушвахме се. Започнаха да спират хотели, обекти, насам, натам и ни прибраха, защото се оказа, че наистина нещата са сериозни. Прибрахме се тука и казаха, че неопределено време ще сме си вкъщи и ни пратиха на трудовата борса.
От почти всяко семейство в село Бистрица има хора, които работят в чужбина.
Кирил Огненски, кмет на с. Бистрица: Голяма част от хората се върнаха. Стояха си вкъщи, изпълниха срока за карантината 14 дни и сега… има хора, които успяха да се върнат и да почнат работа. Англия вече отваря границата, успяха да заминат. Чака се всеки момент. Италия да пусне основно нащи гастарбайтери да отидат да работят.
Да замине отново на работа в чужбина се надява и Васил.
Васил Мешинков: Гладът е по-силен от трифазния ток. Така е, не може да живееш на помощи, ще се върнем естествено.
Ако опасността от коронавируса се завърне отново, Васил е категоричен, че ще остане до семейството си в родния дом и ще си търси работа в България.
Автор: Станислава Христова