Модерните времена не предполагат, че можеш да скриеш подмолните си действия в дълбока тайна и незабелязана, особено ако имаш вземане-даване с медиите.
В края на 70-те и през 80-те обаче ситуацията е коренно различна, а като прибавим към следващата история и фактора „Южна Америка“, то тогава след няколко минути ще сте разбрали защо Карлос Рапосо е най-големият лъжец в историята на футбола.
Остап Бендер изглежда като безобиден персонаж и честен човек в сравнение с нашия герой, който доста хора познавали просто като „Кайзера“. Защо ли? Всичко по реда си.
Рапосо започва професионалната си кариера в мексиканския Пуебла. Пътят му го отвежда до Ботафого, Фламенго, Индепендиенте, Флуминензе, Вашко да Гама и още доста състави от Бразилия и Аржентина. Но пъстротата на неговия футболен път не може да се сравнява по никакъв начин с факта, че през живота си нападателят ... не изиграва нито един мач. Нито един. Нула. А кариерата му приключва през 1992 година.
Отново ще попитате – „ама как е възможно това?!“. Възможно е и още как. Рапосо измисля изключителен коварен и подмолен план, така че да бъде във футболните среди, да живее прахоснически и богат живот, но без да му се налага да се труди особено много.
По негови думи – „исках да бъда футболист, но не исках да играя футбол“. Успява да подпише договор с Пуебла, след като уж впечатлява скаутите на клуба по време на една от тренировките. Няколко месеца по-късно обаче е освободен от мексиканците без да изиграе нито една среща. Очевидно открил, че може да получава заплата и без да записва минути, той стига до гениалната идея – да се прави на футболист и да лъже, че всъщност притежава някакви умения. Самозванец.
Връща се в Бразилия и се сприятелава с известни за времето си играчи като Карлос Алберто Торес, Рикардо Роча и Ренато Гаучо, по-късно дори Ромарио. Точно заради приятелството си с тях, той винаги успява да си осигури договор с някой клуб, а както разбрахте по-горе – някои от тимовете са сред най-славните в Латинска Америка. Схемата се повтаряла навсякъде – веднага след парафирането започвал да се прави на контузен и да симулира, че има разтежения, различни спазми и болки, така че не тренирал почти никога. Близките му контакти включвали представител на зъболекарската гилдия, който често го снабдявал с фалшиви болнични листове, в които можело да се открие информация за инфекции, лигавични заболявания, абсцес. С други думи – Рапосо правел всичко по силите си, за да стои далеч от терена. Ако работодателите му случайно заподозрели, че е измамник, твърдял, че липсата на игрова практика напоследък е главната причина да не е във форма.
Същевременно Карлос плащал част от заплатата си на журналисти, за да не го закачат, а когато им потрябвал, ги молил за съдействие, така че да разпространят неверни данни относно „фантастичните му умения“, така че да бъдат впечатлени и други клубове. За пример можем да посочим статия, в която се твърдяло, че Рапосо е близко до това да получи мексиканско гражданство, за да може да представлява националния отбор на ацтеките, толкова бил невероятен! Приятелствата с играчите също помагали, защото и те давали своите препоръки на различни отбори относно способностите на Рапосо.
„Всички тези отбори съсипват често живота и кариерата на хората с отношението си. Защо веднъж някой да не излъже тях?", казва Рапосо години по-късно, когато вече е обект на документални филми.
„Всички отбори празнуваха по 2 пъти – веднъж, когато подпишех с тях, и втори път – когато се разделяхме“, цинично, но и иронично разказва „нападателят“.
Свободното си време, а както разбрахме дотук – той е разполага с предостатъчно – прекарвал непрестанно по барове и дискотеки. Славата му се носела навсякъде и той твърдял, че е имал сексуални контакти с над 1000 жени. Непристойното му поведение в комбинация с липсата на какъвто и да било режим водели до това, че той много често не се появявал изобщо на тренировка, все пак бил „контузен“. Понякога дори се представял за своя приятел Гаучо, като показвал негови клипчета на различни жени, за да ги впечатли с головете си.
„Бях пристрастен към жените“, казва Рапосо.
Лъжите стигали до трудно разбираеми висоти. Баба му често „умирала“, така че да бъде освободен от отговорности. Но най-забележителният пример може би идва от периода му в бразилския клуб Бангу – веднъж по време на един от мачовете, Рапосо бил пратен да загрява. Стресиран от потенциалната възможност да влезе наистина в игра, бразилецът направил нещо революционно – сбил се с феновете на стадиона, така че да получи червен картон още преди да влезе на терена. В съблекалнята след мача обяснил, че привържениците нагрубили вече покойните му родители и той не издържал, обичал да защитава честта си, което впечатлило собственика на отбора и договорът на Рапосо бил удължен, твърди се.
За край на този величествен (не)футболен случай ще разясня и защо бил известен като Кайзера. Из Интернет циркулира предположението, че приличал на легендата на германския футбол Франц Бекенбауер, но сред приятелите му върлувало мнението, че той по-скоро прилича на бутилка от бразилската бира „Кайзер“.
Чуй новините
Подкаст
