Напоследък ви разказвам за историята на световните първенства. Тя е неизчерпаема и е трудно да се поберат всички прелюбопитни истории и сюжети в няколко страници. Вече се запознахте със същинската фаза на седем от Мондиалите, но сега ви предлагам нещо, което всъщност се случва преди началото на турнира през 1950, което само по себе си е доста абсурдно.
Говорим за квалификационния метод и процес, чрез който държавите са си гарантирали участието на шампионата тогава. Вчера говорихме за това дали шотландският вратар може да стане най-възрастният участник-дебютант на световни финали през идното лято, ето че и днес „гайдарите“ ни дават подходящ повод да се поровим в дебрите на миналото. Шотландия отказва да се включи в четвъртия поред Мондиал поради изключително горда и достойна причина – казват, че не заслужават да са част от него, поради факта, че не са спечелили Home Championship (турнир, в който както се досещате се впускат държави от Острова). На практика тезата им е, че мястото им в квалификациите не им дава право на участие. Каква доблест! Но и колко съмнително странно, защото в онези години островитяните са изключително чувствителни на тема „Световно първенство“ най-вече заради претенциите си, че те са създатели на играта, а и в началото на 50-те години в следвоенна Европа дори футболът не може да те накара да пилееш свободно пари, каквито на шотландците ще им се наложи да похарчат, ако искат да са сред страните, които ще се борят за титлата в далечна Южна Америка. Според легендата капитанът на шотландците Джордж Йънг помолил от името на съотборниците си да им бъде позволено да участват, но президентът на местната футболна асоциация Били Райт категорично отказал. Това е и една от причините на Мондиала през 1950 да участват нечетен брой отбори – едва 13. Англичаните, които спечелили Home Championship (сякаш имали тогава огромна конкуренция), предварително заявили, че ще пътуват за Бразилия, дори и ако завършат втори в тази чудата квалификация. И после защо англичани и шотландци не се харесвали много-много.
Но не си мислете, че с това изчерпваме неповторимия квалификационен процес по пътя към Маракана. Жребият отредил на Турция и Сирия да играят помежду си. Южните ни съседи разгромили без особени затруднения съперника в първата среща със 7:0, а въпросното обидно поражение накарало сирийците да се откажат от реванша, защото не виждали смисъл от подобен двубой. Турците продължили напред и трябвало да играят срещу Австрия, но и там съдбата им предоставила служебна победа. Всъщност – служебни две победи, защото австрийците отказали да участват. Така Турция се класирала за първенството след … 1 изигран мач. Историята, както се досещате, не свършва тук. Финансова криза ударила съседите и те преценили, че е нецелесъобразно да пътуват до другия край на света.
При целия този хаос от ФИФА предложили на Португалия да заема едно от свободните места. Иберийците били завършили втори в групата си след Испания. Предшествениците на Кристиано Роналдо обаче постъпили като шотландците и изтъкнали довода, че нямали право да сред най-добрите държави във футболния свят, след като са се провалили в квалификациите. Последвали покани към Франция („петлите“ отказали, защото разстоянието между градовете, в които трябвало да се проведат първите им два мача, им се сторило огромни) и Република Ирландия – „детелините“ пък просто не разполагали с достатъчно средства за подобен воаяж. Абсурдната ситуация допълнила Индия. Ако си мислите, че при турците нещата били забавни – прочетете следващите няколко реда. Всичките опоненти на индийците се отказали от квалификациите – Бирма (днешен Мианмар), Индонезия и Филипините. Така страната се класирала на Мондиала без да изиграе дори 1 минута, какво остава за цял мач. Всичко вървяло чудесно, но тогава футболната федерация решила, че Олимпийските игри били с приоритет за тима и информирали ФИФА, че няма да пътуват до Бразилия. Съществува и версия, че отказът дошъл, защото от ФИФА не разрешили на футболистите да играят боси на Мондиала, но за подобни теории доказателства отсъстват.
Президентството: Този парламент няма политическата воля да чуе гласа на гражданите