НОВИНИ

Нино - за десети път под петте преплетени кръга

bnt avatar logo
от БНТ
13:28, 28.06.2023
Чете се за: 16:05 мин.
Спорт
Слушай новината

19 септември 1988 г., международният стрелбищен център Таенюн, втори състезателен ден на Олимпийските игри в Сеул. Финал на спортен пистолет при жените. След оспорваната квалификация две състезателки водят в класирането. Във финала едната от тях е почти перфектна – 99 точки от 100 възможни, и триумфира с олимпийската титла. Тя е Нино Салуквадзе и на изключително крехката за този спорт възраст – 19 години, носи втория златен медал от Игрите за Съветския съюз. За стрелбата тя не е ново име, но в света на спорта родената в Тбилиси състезателка става известна за първи път.

26 юни 2023 г., почти 35 години по-късно, стрелбищният център във Вроцлав, шести ден на Европейските игри, на които Полша е домакин. Финал на спортен пистолет при жените. Във втората полуфинална група една 54-годишна състезателка устоява на напрежението и се класира за финалната четворка. Следват усмивки, сълзи от радост, поздравления от всички съпернички, които безмерно много я уважават. Тя постига нещо невиждано – печели олимпийска квота, която и дава правото да стартира за десети път на най-големия спортен форум. Това е Нино Салуквадзе.

Родена през 1969 г. Нино от малка се запознава със стрелбата. Както тя самата казва – вкъщи винаги имаше пистолети. Причината е баща й Вахтанг – майстор на спорта и шампион на Съветския съюз, а впоследствие и треньор. Пътят ѝ сякаш изглежда предначертан, но това съвсем не е така. Първо започва с баскетбол и това е спортът, който тренира 4 години. Успоредно с това се занимава с танци и музика. Изведнъж зарязва всичко и след известно време майка ѝ казва на баща ѝ: "Тя има много свободно време, по цял ден е на двора, защо не я вземеш със себе си"

В началото преходът от баскетбола към стрелбата е труден. За Нино това е сякаш си в две различни вселени: "В баскетбола всичко е весело и развлекателно, а на стрелбището е друго – трябва да си спокоен, да не говориш, да не се смееш. Това за мен беше тежко и непривично". Две години по-късно тя печели спартакиадата при юношите и това отваря пътя им към голямата стрелба. Баща ѝ Вахтанг става и неин треньор и това продължава и до днес. Започва участия на големи шампионати и поставя първите си световни рекорди за девойки. Но да си намери място в изключително силния отбор на Съветския съюз, особено за индивидуалната надпревара, не е никак лесна задача. Пък и да гласуваш доверие и да изпратиш на Олимпийски игри едно младо момиче в спорт, в който опитът е толкова важен, не е популярно решение. Тя убеждава треньорското ръководство, че именно тя е правилният избор на световната купа в Москва през юни 1988 г., където печели първото място. Така получава билет за Сеул.

На Олимпийските игри Салуквадзе е във вихъра си. В любимата ѝ дисциплина спортен пистолет дели първото място в квалификацията с Ясна Шекарич от Югославия, но във финала е безкомпромисна – десетка след десетка. Едно-единствено отместване на ръката я дели от абсолютното съвършенство от 100 точки. На 19 години постига най-желания връх в спорта, за който мнозина се борят с години. Тя е като зашеметена, както впоследствие казва: "След олимпийската титла нито можех да спя, нито можех да ям". Във втората си дисциплина – въздушен пистолет, поставя световен рекорд в квалификациите – 590 т., но във финала е изпреварена именно от Шекарич и печели сребро.

В следващите години завоюва безпроблемно титли и медали. Междувременно светът сякаш става друг. Съветският съюз се разпада, а това поражда много въпроси. На следващите олимпийски игри – в Барселона, новите страни все пак участват за последно като общ отбор – Общността на независимите държави. От Салуквадзе се очаква нищо по-малко от медал. Но тя остава извън първите 8 на въздушен пистолет, а на спортен пистолет прави най-слабия резултат от всички финалистки и завършва пета.

През 1993 г. печели първата европейска титла в стрелбата за родната си Грузия. По това време много въпроси възникват в главата на Нино. Към нея валят оферти от различни държави за смяна на националността – от Южна Африка до Швейцария. Но баща ѝ Вахтанг е категоричен: "Искам да бъда щастлив в собствената си страна". И така тандемът Салуквадзе продължава да се състезава и носи слава за Грузия. Условията за тренировки обаче вече не са толкова добри, каквито са били в Съветския съюз. Олимпийската шампионка от Сеул е категорична, че ако имат по-добра база за подготовка, резултатите неминуемо ще се повишат. На Олимпийските игри в Атланта през 1996 г. тя е пета в пневматичното оръжие и 7-ма на спортен пистолет. В Сидни през 2000 г. остава извън финалите. В Атина през 2004 г. е осма на 25 м, а на въздушен пистолет остава на крачка от финалите – десета.

Междувременно сърцето на Салуквадзе попада в плен на ръгбиста Гочей Мачавариани. Между олимпийските игри тя ражда дъщеря си, която също носи нейното име и синът си Цотне.

Идват Игрите в Пекин през 2008 г. В навечерието им между Грузия и Русия избухва военен конфликт във връзка със самообявилата независимост република Южна Осетия. Силите са неравностойни и ситуацията е изключително сложна. Току-що пристигналият в Китай грузински отбор обмисля оттегляне от състезанията. Във втория ден на Игрите Нино Салуквадзе участва на 10 м въздушен пистолет. Печели бронзов медал след представителката на домакините Гуо Венюн и Наталия Падерина от Русия. Веднага след състезанието Салуквадзе и Падерина се поздравяват и прегръщат. Този жест между двете показва силата на спорта, като символ на приятелството, а тогавашният президент на МОК Жак Рох определя прегръдката между двете като "истинско проявление на олимпийския дух в неговата същност".

Олимпийските участия продължават да се трупат. Следва Лондон, където заедно с Ясна Шекарич стават първите състезателки по стрелба със 7 старта на най-мечтаната спортна надпревара. Горе-долу по това време в стрелковото семейство се включва и синът ѝ Цотне Мачавариани. Нино много е искала той да стане ръгбист като баща си и 4 години той е тренирал един от най-мъжките спортове, който в Грузия има сериозна популярност. За жалост контузия прекъсва устрема му в ръгби-спорта, а по това време той ходи и с майка си на стрелбището. Всичко започва като на шега, докато на едно състезание за юноши той постига, както самата Нино казва "непривично висок за него резултат". Цотне започва да тренира сериозно, въпреки че сам съзнава голямата отговорност, която пада на плещите му: "Аз знам, че никога няма да изляза от сянката ѝ. Всички ще очакват кога ще започна да стрелям като великата Нино Салуквадзе".

Няколко години по-късно двамата постигат нещо уникално – стават първите майка и син, които участват на Олимпийски игри. До момента е имало различни фамилни комбинации – баща и дъщеря, татко и син, майка и нейната наследничка, но Нино и Цотне правят олимпийски дебют в този семеен вариант. Двамата се готвят за Игрите в Рио де Жанейро в мазето на спортното министерство на Грузия, където Салуквадзе вече работи. Тя сама е платила за оборудването на импровизираното стрелбище. Там има цяла стена с купи и медали, но могат да се подготвят максимум петима души. Семейство Мачавриани са единствените стрелци от Грузия на игрите в бразилския град. Пътуват сами – за 85-годишния треньор Вахтанг Салуквадзе, бащата на Нино и дядото на Цотне, пътуването и климатът в Рио биха били опасни за здравето. Нино успява да се класира за осми олимпийски финал при осмото си участие на игрите. На 47 години тя се класира шеста на спортен пистолет. Едва 18-годишният Цотне няма този шанс, той завършва 15-ти в по-силната си дисциплина – малокалибрен пистолет. За участието си в Рио Нино казва, че това е сбъднатата мечта на баща ѝ Вахтанг и тя е дошла дори по-рано, отколкото той е очаквал. 3 години по-късно двамата стартират като отбор на Европейските игри в Минск, където завършват пети.

През 2021 година в Токио Нино Салуквадзе става първата спортистка, която участва в девет издания на Олимпийските игри. Тогава тя обявява, че напуска стрелбата след игрите по здравословни причини. Физическата и психическата ѝ издръжливост са на високо ниво, но лявото ѝ око, с което толкова години се е прицелвала, започва да отслабва. Времето неминуемо оставя своите белези. Остава далеч от финалите. И още едно разочарование за семейство Мачавриани. Цотне не успява да се класира за Игрите и това безспорно нанася удар по неговото самочувствие, който веднага е париран от майка му. "Тя ми каза, че не е важно, че не съм постигнал необходимия резултат. Важното е да съм добър човек и да помагам на хората около себе си".

В началото на 2022 година обаче името на Нино Салуквадзе отново се появява в стартовите списъци. Кое я връща отново на стрелбището? Две простички изречения, които Нино чува от човека, който цял живот е бил за нея като пътеводна светлина: "Баща ми Вахтанг ми каза – ти винаги си била умно момиче. До Игрите в Париж има само 3 години". Разбира, че е на прав път на световното първенство в Кайро, където с Цотне завършват пети в смесените отбори на 50 м пистолет, а в индивидуалните дисциплини е в близост до финалите. Докато не идват Европейските игри в Полша. Трудно класиране за финала на спортен пистолет – с последен резултат. На финала най-близкият човек е до нея в качеството си на треньор – Цотне. Баща ѝ Вахтанг вече не пътува по състезания заради напредналата му възраст – 92 години. Разпределя се една единствена олимпийска квота. Другите момичета, които вече са се класирали за финалната четворка – Антоанета Костадинова, Анна Коракаки от Гърция и Дорийн Фенекамп от Германия са си осигурили място на Игрите през 2024 г. и е важно кой ще заеме заветното четвърто място. Последна серия, в която Салуквадзе успява три пъти в петте си изстрела да уцели резултат над 10,2 и това ѝ подпечатва билета за Париж. Тя разперва ръце, чиито пръсти показват заветния брой – 10. Всички в залата за стрелба се прекланят пред подвига на тази истинска легенда на стрелбата и световния спорт. Нино Салуквадзе е на път изравни рекорда на канадския ездач Йън Милър, който също има 10 участия, но тя ще стане първият спортист с 10 поредни олимпийски старта.

След близо 40 години в стрелбата, след титла, три медала и 8 олимпийски финала, след 6 световни титли и общо 9 медала, 4 победи на европейски шампионати и 12 пъти на подиума, 26 победи на световни купи, от тях 9 на финалите, на 55 години Нино Салуквадзе в Париж през 2024-та ще изпълни една от големите си и непостигани от никого мечти – да стартира за десети пореден път на Олимпийски игри – за радост на баща си Вахтанг, за стимул на сина си Цотне, за гордост на цялата грузинска нация, за да постигне още един неизкачван връх в световния спорт.

Автор: Евгени Николов

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Фандъкова за номинацията на Васил Терзиев: Леви и десни - странна комбинация
Фандъкова за номинацията на Васил Терзиев: Леви и десни - странна комбинация
Министърът на образованието: Трябва да се направи сериозен анализ на резултатите от изпитите след 7. клас
Министърът на образованието: Трябва да се направи сериозен анализ на резултатите от изпитите след 7. клас