Изследователи са открили, че оставеният от подводния супервулкан Кикай кратер "калдера" се пълни с прясна магма. Ако Кикай изригне отново, потенциалните жертви биха могли да бъдат до 100 млн. души, пише британският в. „Дейли мейл“.
Отделно проучване прогнозира, че ако вулканът изригне отново, той може да освободи огромни количества отломки в атмосферата, потенциално блокирайки слънцето в някои райони и причинявайки „вулканична зима“. Това може също да предизвика цунами, което би ударило Южна Япония и бреговете на Тайван и Китай, преди да достигне бреговете на Северна и Южна Америка.
Професор Йошиюки Тацуми, специалист по магма и първи автор на по-ранно изследване, каза: „Докато вероятността за гигантско изригване на калдера в японския архипелаг през следващите 100 години е 1 процент, броят на жертвите в най-лошия случай се очаква да достигне приблизително 100 милиона души“.
Подводният вулкан е изригнал за последно преди 7300 години, което е било най-голямото изригване досега.
Тогава Кикай е изхвърлил достатъчно магма, за да покрие целия Централен парк в Ню Йорк на дълбочина от около 12 км, оставяйки след себе си огромен плитък кратер, наречен „калдера“.
Сега изследователите са открили, че зоната под тази "калдера" бавно се е пълнила с прясна магма през последните 3900 години, а през последните години са забелязали излизане на пара от кратера и в района са се случили повече от дузина малки земетресения.
„Като се има предвид размерът и местоположението му, е ясно, че това е същият резервоар на магма като предишното изригване“, обясни геофизикът професор Сема Нобуказу от университета в Кобе. „Трябва да разберем как се натрупват такива огромни обеми магма, за да разберем механизмите, които причиняват гигантски изригвания на калдера“.
При предишното изригване на Кикай приблизително 160 кубически километра плътна скала бяха изхвърлени върху площ от 4500 квадратни километра. Мощната експлозия изпрати пирокластични потоци до 150 километра от епицентъра. Смята се, че това изригване е унищожило праисторическата цивилизация Джомон в Южна Япония. Въпреки че оттогана вулканът не е показвал драматична активност, той все още е активен.
В центъра на "калдерата" се намира лава купол, който постепенно се е образувал в продължение на близо 4000 години. Изследователите са използвали въздушни пушки, за да създадат изкуствени сеизмични импулси и са измерили как тези вълни са се разпространявали през земната кора.
Наред с Кикай, други добре познати калдери включват Йелоустоун в Северна Америка и Тоба в Индонезия. Известно е, че тези мощни вулкани преминават през дълги „спящи“ цикли, преди да се събудят и да изригнат унищожително. Механиката на този ритъм обаче все още не е напълно разбрана.
„Моделът за повторно инжектиране на магма е в съответствие със съществуването на големи, плитки резервоари на магма под други гигантски калдери, като Йелоустоун и Тоба“, подчерта професор Нобуказу. „Искаме да усъвършенстваме методите, доказали своята полезност в това проучване, за да разберем по-добре процесите на повторно инжектиране. Крайната ни цел е да проследим по-добре ключовите индикатори за бъдещи гигантски изригвания“.
Изследването, публикувано в списанието Communications Earth & Environment, показва, че дълбочината на настоящия резервоар на магма се оценява на 2,5–6 километра. Това съответства на очакваната дълбочина на магмата от 3–7 километра по време на предишното изригване на Кикай. В изследването се посочва: „Тези процеси на повторно натрупване на лава в резервоара на магма на малки дълбочини непосредствено под калдерата може да са стъпка към следващото гигантско изригване“.
Чуй новините
Подкаст
