Празнуват акушерките, медицинските сестри и разбира се, бабите. Празникът се почита заради помощта на бабите, която са оказвали по време на раждането - или т.нар. бабуване.
На фона на данните от последното преброяване за спад на населението в Северозападна България, в родилното отделение на болницата в Монтана отчитат, че работата им не е намаляла.
Това повишава раждаемостта в Монтанско. От 600 преди, сега над 800 на година. Но риск в професията винаги има.
"Аз съм работил в Либия, в България, един ден се замислих, че може би над 200 000 жени съм изродил, по 600 операции на година имам. Но последната година беше може би най-тежката, защото спасихме две родилки само през декември. Едната изпадна в клинична смърт по време на операция, другата дойде с тежки усложнения след ковид", заяви д-р Захари Николов - специалист по акушерство и гинекология.
Макар появата на нов живот винаги да е специален момент, в отделението дълго помнят не леките и безпроблемни раждания, а онези, които са поставили на изпитание реакциите и професионализма на лекарите.
"Тежките винаги се помнят, но благодарение на опита, който имаме, успяваме да се справим с тях. Всеки път си мислим, че ни скъсяват живота, но явно животът ни е много, щом сме оцелели досега", заяви д-р Захари Николов.
Отговорността на професията нерядко тежи, но носи и радост за цял живот.
"Първата среща на майката с бебето - това е незабравимото. Благодарностите, на майките очите, това, което виждаш, поглеждаш, усещаш", заяви Цецка Василева, акушерка.
В родилното отделение темпото не намалява дори по време на празника. Макар да са подготвени да посрещнат изпитанията по време на пандемия лекари и акушерки се пожелават успешните и леки раждания да са повече.