Отиде си актрисата Нина Дамянова

Отиде си Нина Дамянова – една от актрисите, допринесли за изграждането на историята и облика на театър „Българска армия“, съобщават от трупата.

През 1956 година тя става част от трупата и посвещава близо три десетилетия на нейната сцена. През годините работи с едни от значимите режисьори на своето време и създава множество образи в спектакли по българска и световна драматургия.

Сред първите ѝ роли е Мариана в „Лично дело“ от Александър Щейн, реж. Кънчо Илиев (1956). Следват Патриция Лансен в „Лека нощ, Патриция!...“ от Алдо де Бенедети, реж. Стефан Гадуларов (1958), и Ния в „Железният светилник“ (1958) и „Преспанските камбани“ (1959) по Димитър Талев, реж. Николай Люцканов.

През 60-те години на миналия век тя се среща с различни драматургични светове и режисьорски почерци – Льоля в „Окена“ от Александър Щейн, реж. Леон Даниел (1962), Нели в „Необикновен процес“ от Мария Симова, реж. Леон Даниел (1964), Наталия Дмитриевна Горич в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, реж. Асен Шопов (1966), Антеа Кокс в „Дипломати“ от Петер Карваш, реж. Иван Петровицки (1967), и Мирослава в „Самуил“ от Магда Петканова, реж. Кънчо Илиев (1968).

През следващите години сред нейните роли са Кармелина в „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро, реж. Крикор Азарян (1971), Розина в „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ от Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше, реж. Веселина Ганева (1972), участие във „Време разделно“ по Антон Дончев, реж. Асен Шопов (1973), Мария в „Улица „Безименна“ от Емил Манов, реж. Елка Михайлова (1974), Кераница в „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Крикор Азарян (1975), Въловица в „От земята до небето“ от Никола Русев, реж. Крикор Азарян (1976) и Кралицата в „Честна мускетарска“ от Валери Петров, реж. Леон Даниел (1976).

През 1982 година Нина Дамянова се появява в ролята на Синьора Монтеки в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Иван Добчев.

Със своите роли, с дългогодишното си присъствие в трупата и с работата си с поколения творци Нина Дамянова е част от онези актьори, които изграждат паметта на театър „Българска армия“. Нейният професионален път остава неразделна част от историята на театъра и от времето, в което неговият художествен облик се оформя и утвърждава, добавят от трупата.