"Полетът" на паметника "Бузлуджа" - от символ на БКП до дистопичен декор (СНИМКИ)

Жителите на Казанлък решават днес на референдум дали искат местната власт да поеме управлението на монумента „Бузлуджа“.

43 години след построяването си паметникът "Бузлуджа" предизвиква противоречиви реакции. Спомени от режим, обявен за престъпен и в същото време уникална архитектура, която го прави популярен, въпреки разрухата и дори попадна в топ 5 на най-красивите изоставени сгради в света. Каква е историята му - припомня Мая Димитрова.

• Как премина референдумът в Казанлък за бъдещето на паметника "Бузлуджа"?

Да превъзхожда всички други паметници, правени до този момент в България - с това условие през 1959 година комунистическата партия обявила конкурс за монумент на връх Бузлуджа. Минали 15 години до първата копка. И още седем до август 1981 г., когато "Дом-паметникът", който трябвало, по думите на самия Живков, да бъде символ на марксистката идеология, бил най-накрая завършен.

"Щастлив съм, че на мен се падна историческата чест да открия този паметник, издигнат в чест на подвига на Димитър Благоев и неговите съратници, които преди 90 години изградиха революционна марксистка партия в България", казва Тодор Живков.

Архитектурният проект е дело на Георги Стоилов. При изпълнението му са вложени над 70 000 тона бетон, 3000 тона стомана и 40 тона стъкло. Над 6000 души са работили по паметника, сред тях много от най-добрите за времето си български архитекти, художници, скулптори и инженери.

"Това бяха едни героични хора, преди всичко строителите, тъй като условията на връх Бузлуджа са изключително трудни, тежка зима, бури, вятър, който достига стотици километри в час. Това бяха млади строители с пагони преди всичко. Освен това, бяха изпитани майстори като Бай Иван - герой на социалистическия труд. Така че това бяха опитни хора, калени или млади ентусиазирани строители, които приеха поръчението за изграждането на дома на нашата партия с изключителна отговорност", казва арх. Георги Стоилов.

Стилът на сградата може да се определи като модернистичен брутализъм. Паметникът се състои от куполна зала, оприличена по-късно на "летяща чиния" и 70-метров двоен пилон, който наподобява флаг. На върха на пилона са монтирани две светещи червени петолъчки. Мозайките пресъздават „изграждането на социалистическото общество”. Композициите в коридора отразяват мирния труд. Като част от идеологическата пропаганда през следващите няколко години в сградата са организирани посещения на ученици и трудови колективи.

"Тук получиха партийните си членски книжики 41 млади комунисти от Казанлъшката и 41 от Габровската партийни организации."

"Блести в програмата на партията за изграждане на зряло социалистическо общество, разлюляно от ритъма на петилетните битки, от които израства съвременна България."

Преди да достигне края на втората си петилетка обаче паметникът "Бузлуджа" затваря врати. Годината е 1989 и в следващите над 30 години символът на комунизма е разграбен.

Първо изчезват мебелите, електрическите печки и килимите. Металните елементи са нарязани и продадени за скрап. Плочите от мрамор и гранит са свалени. Именно този дистопичен образ обаче събужда наново интереса към сградата. Достъпът до рушащата се сграда е забранен, но младежи от цял свят влизат нелегално, за да усетят сюрреалистичната атмосфера.

Попзвезди, като Рита Ора и световни телевизонни канали снимат видеа и филми. Провеждат се фестивали. Стойността на паметника, като артефакт с времето побеждава идеологията.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News