Повече от всички

В началото на седмицата и в последения ден от август футболният свят беше разтърсен. И с право. Лионел Меси обяви, че се оттегля от националния отбор на Аржентина и повече няма да носи екипа на страната си, с която покори световния връх и загуби още два финала на Мондиали. Направи го по модерния начин – с публикация в социалните мрежи чрез съобщение, за което самият той твърди, че е написано точно 48 часа след злополучната среща срещу Испания в Ню Йорк. В хода на седмицата имаше и закачливо, дори провокативно видео, с което геният от Росарио се опита да отговори на вечни въпрос, витаещ във футболното пространство от 2 десетилетия – той или Кристиано Роналдо е по-добрият, успелият, славният играч?

В края на публикацията ясно се четеше "GOAT debate - settled” (бел. ред. – „Дебатът за най-великия на всички времена е разрешен“), с което сякаш Меси, а и хората, които поддържат социалните му мрежи, искаха да покажат, че той просто няма какво повече да доказва, а кариерата му трудно може да бъде повторена от когото и да било.

Във футбола статистиката е абсолютно неизбежна. Просто не можеш да я заобиколиш. Най-много мачове, най-много голове, най-много сухи мрежи, най-много асистенции. Най-много трофеи. Последният компонент действително показва колко точно успешна е била кариерата ти и успял ли си да стигнеш до отбор(и), където завоюването на купи е било тенденция, а не явление. Лионел Меси до момента има 40 трофея на клубно равнище – 10 пъти е шампион в Испания със своята любима Барселона, с която има още 7 триумфа в турнира за Купата на Краля, 7 Суперкупи на Испания, 4 Шампионски лиги, три Суперкупи на Европа, 3 титли от Световното клубно първенство. С Пари Сен Жермен визитката не беше чак толкова богата, но все пак можем да открием 1 шампионска титла, както и една Суперкупа, а с екипа на Интер Маями вече откриваме една Купа на МЛС, както и по една победа в турнирите Supporters Shield и League Cup.

Да, ще кажете – ама тук не се споменават отличията, които Меси е завоювал с Аржентина – за тях писах във вторник, включват Световното първенство в Катар, както и една Финалисима и два похода към върха в Копа Америка. На клубно равнище аржентинецът все още е на кота 40, което е грандиозно.

И всъщност има само 1 играч, който има повече от него към днешна дата. Колегите от Guardian обожават статистиката и ни помагат с подобни анализи и сложни сметки.

Защото номер 1 по този показател е бразилецът Маркиньос. Капитанът и дългогодишен боец на Пари Сен Жермен има зад гърба си вече 41 трофея на клубно ниво. Сложно е човек да проследи всеки турнир, в който подобен играч се е подвизавал най-вече в младите си години, но справката показва, че защитникът има на сметката си 1 Копа Либертадорес през 2012 с Коринтианс, след което неизчерпаем ресурс от купи със сегашния си френски тим – 11 титли на страната, 8 Купи на Франция, 6 Купи на Лигата, 10 Суперкупи на Франция, 2 Шампионски лиги, 2 Суперкупи на Стария континент и една Меджуконтинентална купа. Не е зле.

Трети в тази свръхпрестижна и донякъде невероятна класация, имайки предвид дълголетието, с което някой трябва да разполага, за да е неизменно част от подобни отбори, е египтянинът Хосам Ашур с 39 титли, четвъртата позиция е за доста по-популярен играч и дългогодишен съотборник на Лионел Меси в Барселона – Дани Алвеш, който спокойно може да се хвали на роднини и приятели, че по време на славната си кариера е вдигал 37 трофея над главата си.

И като споменах отново Лионел Меси – според Барселона, ФИФА и Испанската футболна федерация във футболната биография на аржентинеца трябва да се брои и Суперкупата на Испания през 2005 година, което би го изравнило на върха с Маркиньос, но никъде в официалните списъци на срещите бъдещият осемкратен носител на Златната топка не фигурира, така че е трудно да причислим и този трофей към блестящия му футболен път. Ако обаче прибавим и неоспоримите успехи на национално ниво с Аржентина (включително и олимпийското злато от 2008), то тогава няма кой да го измести от първата позиция.