Президентът: Кризите не подминават Европа, но краят на ЕС е клише

Ако ЕС има амбиция да бъде водеща сила на световната сцена, така както е написано в стратегическите документи на съюза, трябва да се промени бавният механизъм за вземане на решения, защото мудността води до неефективност, обяви президентът Румен Радев по време на дискусия, организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт".

По думите на държавния глава ЕС трябва да бъде по-ефективен както в предотвратяването, така и в овладяването на кризи, които се случват и извън границите на съюза.

Радев посочи, че решенията на ЕС са много по-устойчиви във времето, защото са базирани на демократични механизми, консенсус, зачитане на ценности, но това повдига въпроса дали от този подход не се възползват други държави, които бързо вземат решения и ги претворяват в действия.

"Срещу себе си имаме стратегически играчи, които действат бързо като спринтьори, а ние действаме на маратонски принципи", отбеляза президентът.

"Клишетата за край на ЕС винаги са преждевременни, но от България зависи доколко ефективно и пълноценно ще бъдем част от съюза", заяви Румен Радев и допълни, че бъдещето на самия съюз зависи от действията му сега.

Според него положителен елемент от кризата с коронавируса e, че е напомнила на европейците, че кризите не подминават Европа и е необходимо за тях да се мисли в перспектива.

"За цялата своя история ЕС е бил поставян на изпитания, но е намирал начин да излиза по-силен от тях", заяви Румен Радев.

В изказването си президентът отбеляза, че когато става дума за възстановяването на икономиката след коронакризата особено що се отнася до България, трябва да се постави акцент върху концептуално ново ниво на функциониране на икономиката, науката, на обществените отношения.

"Нашата страна трябва да използва средствата, които очаква, за модернизация и трансформация в много сфери в социално-икономическия живот в България. Необходими са ясни критерии и подходи, както и по-голям дял инвестиции в човешки капитал, а не само в инфраструктура", настоя Радев.

Той допълни, че когато основната част от европейските фондове у нас се разпределят по неясни механизми, се изкривяват икономическите отношения и пазара, а средствата стигат до малък брой фирми.

Държавният глава бе категоричен, че пълноценната интеграция на България в ЕС, заложена в Лисабонския договор, изисква приемането ни в Шенгенското пространство и Еврозоната, за да участваме активно във всички политики и вземане на решения.

По думите му, в България обаче все още не е проведен пълноценен дебат за ползите и за рисковете, както и ясен план за минимализирането на възможните негативи при влизането ни в Еврозоната и Шенген.

На въпрос за необходимостта от промяна в данъчната система, президентът посочи, че темата е чувствителна и е необходим дебат, защото България е първа в ЕС по социално неравенство и бедност.

"Няма развита държава в света, особено в европейския модел, която да има плоска данъчна система на облагане като нашата. Има няколко държави в ЕС с плоска данъчна ставка, макар и по-висока, но всички имат необлагаем минимум", заяви Румен Радев.