Начало
назад
Проверка на факти: Махат ли понятията "хайдути" и "еничари" от учебниците?
Публикация в социалните мрежи твърди, че Министерството на образованието и науката е публикувало проект за нова програма по история за учениците от шести клас. Според твърдението от учебното съдържание за учениците са махнати редица ключови понятия и исторически личности, свързани с българската история. Проверка на фактите обаче показва, че информацията е фалшива и не отговаря на истината.
Твърдението
Според публикацията съществува "нов скандал с учебниците", а също така се оказва, че "хайдутство в България не е имало. Капитан Петко войвода не е съществувал. Баташко клане не е имало. Еничерство не е имало. Априлско въстание не е имало". Конкретизирано е, че т.нар. промени се отнасят за учебните програми по история за шести клас.
Въпросната публикация е споделяна хиляди пъти от различни профили в десетки групи от началото на февруари. Кога обаче за първи се появява публикацията? Отговорът на този въпрос намираме чрез търсене по ключови думи в търсачката на Фейсбук. Така ни излизат публикации със същите твърдения, но от 2019 година. По този начин едно старо твърдение започва да живее нов живот.
Ще изчезнат ли ключови понятия и исторически личности от учебниците?
Краткият отговор е не. В сайта на Министерството на образованието и науката е публикувана учебната програма по История и цивилизации за шести клас. Тя е обществено достъпна.
"Учебната програма е в сила от учебната 2017 - 2018 година и от този момент не са правени съдържателни промени в нея. Съвсем наскоро имаше отново работни групи, обществено обсъждане на учебните програми към учебния предмет История и цивилизации, не са предвиждани промени", обясни Радостина Николова - държавен експерт в дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН.
В програмата е записано, че съдържанието на общообразователната подготовка по история и цивилизации в 6-и клас обхваща епохата на Средновековието, която в рамките на европейската история е периодът 5 - 15 век, а в националната ни история - от най-старата история на славяни и българи до края на 17 век.
"Териториалният обхват включва както географските параметри на Европа, така и други части на света, с които европейският свят влиза в определени контакти. В тематично отношение се акцентира върху динамиката на онези политически, стопански, социални и културни процеси, които са в основата на формиране на облика на европейската цивилизация. Същевременно се открояват процеси в българското общество и държава, които разкриват българските приноси в Европейското средновековие и допринасят за утвърждаване на българската идентичност като част от европейската идентичност", пише още в документа.
Тоест акцентът в подготовката по история в този клас е Средновековието в европейски и национален мащаб.
"В европейски план това означава 5 - 15 век, в национален, поради завладяването на нашите земи от османлиите, е включен периодът 15 - 17 век. В този смисъл няма как в учебното съдържание да присъства Априлското въстание, това се случва в 19 век. Няма как да се появи личността на Капитан Петко войвода, тъй като самият той е роден 1844 година, т.е. стигаме пак до същия век. Те ще се появят в учебното съдържание в 7-и клас, когато се изучава Българско възраждане и следосвобожденска българска история. Но в учебната програма, в рубриката "Нови понятия", фигурират и хайдутите, фигурират и еничарите", обясни Радостина Николова.
Понятията "хайдути" и "еничари" ги намираме заложени както в учебната програма, така и в учебниците, по които учат шестокласниците.
В учебниците за седми клас пък намираме Априлското въстание, Баташкото клане и подробна информация за исторически личности, сред които и Капитан Петко войвода.
Тоест нашата проверка показва, че няма такива промени в учебната програма нито през 2019 г., когато за първи път се появяват твърденията за съдържателни промени в програмите за 6-и клас, нито сега, когато тези твърдения се подновяват.
Какво представлява една учебна програма?
Учебните програми, както и предложенията за промени по тях, са публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката. Преди една програма да бъде утвърдена със заповед на министъра, тя се публикува като проект за обществено обсъждане и в рамките на месец всички заинтересовани страни могат да правят предложения.
"В никакъв случай не трябва да си я представяме като един конспект, един справочник, в който имаме ден, месец, година, събитие, участници в него. Не, учебната програма има няколко рубрики, ако така мога да се изразя. Първото е кратко представяне на учебната програма - какъв период от време, каква историческа епоха се изучава. След това е описано учебното съдържание по теми и като очаквани резултати от обучението на учениците в края на класа, изведени са новите понятия за това учебно съдържание, дадено е препоръчително процентно разпределение на учебното време за нови знания, за преговор, обобщение. В нашите учебни програми, по нашия учебен предмет, имаме рубрика дейности в извънкласната стая, които могат да надграждат това. Това са ролеви игри, проектни дейности, посещения на паметни места, на музеи, на музейни сбирки. Имаме също така и предложения за междупредметни връзки, които е полезно и възможно да се реализират", обясни Николова.
Заключението:
Твърдението, че е публикуван проект за нова учебна програма за шестокласниците по история, чрез която ще бъдат извадени от учебниците ключови събития, понятия и личности, не отговаря на истината. Някои от изброените в публикацията се изучават в шести клас, други в седми, като последните промени в програмите по история са направени през 2017 година.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
