Начало
назад
Проверка на факти: Опит за пропаганда ли са тестовете на PISA?
Потребители на Фейсбук разпространяват публикация, в която се твърди, че критерии по PISA не съществуват, а тестовете са определени като западняшка обида и опит за пропаганда. Публикацията съдържа призив за премерване на знания по литература и история. Тези предмети обаче са извън обхвата на изследването. То мери само знанията по математика, четивна грамотност и природни науки.
Верни ли са тези твърдения?
Само оригиналната публикация е харесана над 1400 пъти и има над 230 споделяния.
Нашата проверка на факти установи, че тестовете се провеждат по целия свят, а не само на запад. Твърденията за пропаганда и намесването на българската, руската и европейската литература показват пълно непознаване на смисъла и съдържанието на международното изследване.
Кой стои зад тестовете PISA?
Тестовете PISA се провеждат от 2000 година и са източник на информация за състоянието на образованието в различните държави. Изследването е организирано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват държави от различни краища на света.
Извън държавите членки ОИСР си партнира и с други страни по различни инициативи. Като ключови свои партньори ОИСР сочи Китай, Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка.
Русия не участва в PISA. На сайта на ОИСР е посочено, че има сътрудничество по други инициативи.
През 2022 година България започна официално разговори за членство в ОИСР.
Какво представлява изпитът PISA?
Изпитът PISA се интересува не от резултата на отделния ученик, а от общото представяне на национално ниво - дали подготовката на децата в една страна е достатъчно ефективна и конкурентна.
Тестът се провежда през три години, а изследваните области са - математика, четивна грамотност и природни науки. Задачите, обаче, са в различен формат от тези в нашите учебници и винаги са свързани с практическа насоченост и конкретен казус - как наученото може да се използва от ученика в реална ситуация.
Неда Кристанова е директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование и отговаря за провеждането на PISA в България.
За да обясни разликата между задачите в нашите учебници и тези по PISA, тя дава пример с Питагоровата теорема:
"Да кажем, ако има въпрос за Питагоровата теорема, то няма да даде просто един триъгълник и ученикът да сметне, а те го прекарват през ситуация, в която човек трябва да си купи някаква мебел, която да я пренеса в един микробус, който е със съответните размери и използвайки Питагоровата теорема, те могат да решат и да кажат "да това може да влезе" или "не може да влезе".
Твърдението на потребителя, че изследването PISA е западняшка обида и пропаганда се опровергава и от факта, че в него участват държави от всички континенти, включително много азиатски страни, които са в челото на класацията.
Заради участието на 81 държави/региони от цял свят изследването нe проверява знанията на учениците по отделен език. Тоест, в него няма как да са заложени задачи по литература - българска, руска или европейска, както пише потребителят на Фейсбук.
"Литературите са нещо специфично, свързано с националния дух, с националната култура и затова едно такова международно изследване не може да има за цел да проверява знания и разбиране на литература от различни езици както не може и да проверява езикови норми от съответния език. Особено пък поезия. Изобщо няма въпроси за поезия, тъй като поезията е изключително изкуство и тълкуването на поезия е нещо много специфично, така че няма как да попадне стихотворение на Смирненски", казва Неда Кристанова.
Същото важи и за знанията по история.
"Тъй като всяка нация има своя история, има различни гледни точки към различни събития исторически, затова също няма как да попадне такъв предмет в това изследване", посочва Кристанова.
Основна цел на PISA e 15-годишните ученици от цял свят да са равнопоставени. Затова в изследването няма задачи, които се отнасят до националните култури, а само от математиката и природните науки - химия, физика, биология и география - тъй като това са знания, еднакви за всички по света.
Заключение: Твърденията, че тестовете PISA са опит за пропаганда са манипулативни. Тестът не проверява знания по литература, история и национални култури.
