Министерството на правосъдието публикува за предварително обществено обсъждане нов Закон за съдебната власт. Той привежда разпоредбите на закона в синхрон с последните изменения и допълнения на Конституцията, съобщават от ведомството.
Основни акценти в него са:
- Засилване ролята и самоуправлението на съда
- Въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт
- Намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура
- Регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите
Административните и кадрови органи - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет ще се конституират при самостоятелни етапи на номиниране и изслушване. В мотивите на министерството пише, че по този начин ще се разграничат функциите на двете системи – съдът като правораздавателен орган и прокуратурата като орган, който следи за спазване на законността основно в наказателния процес.
Само в ограничени случаи прокуратурата ще може да участва в граждански и в административни производства като страна, когато това е предвидено в закони.
Изискванията към изборните кандидати за членове на двата съвета са: юристи с високи професионални и нравствени качества с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.
Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят:
- депутатите
- Висшият адвокатски съвет
- юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“;
- неправителствени организации, които най-малко пет години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител.
Народното събрание няма да може да номинира хора, заемащи длъжността прокурор или следовател към момента на избора.
Ново конституционно положение е, че избраните от магистратите членове на ВСС и на ВПС запазват статуса си на магистрати.
Проектът е резултат от работата на две последователни работни групи в последните 8 месеца, с широко участие на представители на съда, прокуратурата, следствието, съсловните организации на магистратите, адвокатурата, неправителствени организации, Националния институт на правосъдието и съдебния инспекторат и други.
Предстои изготвяне на пълна оценка на въздействието на законопроекта и цикъл от обществени обсъждания преди текстът да бъде представен за гласуване от Министерски съвет и след това от Народното събрание.
В новия закон се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК.
Чуй новините
Подкаст
