Сесил Каратанчева: Децата със синдром Даун носят сила и вдъхновение

От 13 до 19 юни София ще бъде домакин на световното първенство за спортисти със синдром на Даун. Над 400 състезатели от 23 държави ще спорят за отличията в пет спорта – спортна и художествена гимнастика, лека атлетика, тенис на маса и тенис на корт.

В тениса на корт България ще бъде представена от един състезател – Пламен Павлов от Ямбол, който се подготвя с личния си треньор Таня Лахтева. Домакин на състезанията по тенис на корт ще бъдат кортовете на Академия „Сесил Каратанчева“, като бившата българска тенисистка, която има победа над легендата Винъс Уилямс, е и част от организационния екип на първенството, оглавяван от президента на Федерацията по адаптирана физическа активност Слав Петков.

„За мен е голяма чест, че ме поканиха да бъда част от това световно първенство, защото това се случва за първи път в България. Федерацията направи изключително голямо усилие, за да може събитието да се реализира тук“, споделя тя специално за БНР.

По думите ѝ мащабът на турнира е впечатляващ:

„Много държави ще дойдат, много деца се очаква да пристигнат. Това го прави още по-отговорно и още по-емоционално събитие.“

Особено важна е ролята на спорта за социалната интеграция:

„Най-важното при такава инициатива е хора като нас да бъдат път и глас на по-малките клубове, които също могат да поемат работа с такива деца – дори безвъзмездно. Това вече се случва в нашия клуб и виждаме, че и други започват да го правят.“

Тя подчертава, че спортът често е подценяван извън професионалната среда:

„Всички си мислят, че спортът е само състезание и резултати, но всъщност той е здраве, движение и най-вече интеграция. Когато тези деца дойдат при нас, започват да се социализират, да се чувстват по-щастливи и да се развиват във всякакъв аспект.“

По отношение на работата с децата в своя клуб тя разказва:

„В момента имаме около 20 деца, които тренират два пъти седмично, а през лятото – веднъж седмично. Работим вече около година и напредъкът е наистина огромен.“

Дава и конкретен пример:

„Имаше дете, което в началото не допускаше допир, не общуваше и не говореше. Сега се усмихва, изпълнява задачи, прегръща се с другите деца и се социализира.“

По думите ѝ това е и най-голямата награда:

„Да видиш, че си помогнал на едно дете да живее по-пълноценно и да се чувства по-добре – това е смисълът.“

Тя допълва, че спортът ѝ е дал ценни уроци:

„Опитвам се да предавам натрупания опит – и добър, и лош. Вътре в спорта е по-трудно, отколкото отвън, но това ме е научило да бъда по-обективна и по-спокойна.“

В заключение тя обобщава:

„Ние сме талантлив народ, но трябва по-добра организация и структура. Въпреки трудностите има много млади и талантливи хора и бъдещето е в тях.“

Световното първенство в София се очаква да се превърне не само в спортно събитие, а и в силен пример за приобщаване, вдъхновение и подкрепа чрез спорта.