Шега срещу лъжата - как хуморът ни пази от дезинформация

Бихте ли повярвали, че спагетите растат по дърветата, ако го видите по телевизията?

На този ден преди 65 години "Панорама" решава да се пошегува със своите зрители. Само че не "Панорама" на БНТ, а британската. Така се ражда митът за спагетеното дърво.

През 1957 г. едно от най-реномираните предавания на Би Би Си излъчва необичаен репортаж. В него разказва за прибирането на реколтата от спагети в южна Швейцария. Някои зрители забелязват измамата, други - не.

Разказът е толкова убедителен, че се превръща в една от най-успешните първоаприлски шеги, измисляни някога.

В днешно време ставаме жертва на измислици не само в Деня на шегата. Фалшиви новини и конспирации ежедневно се борят за вниманието ни в интернет. Един учен от университета в Кеймбридж предлага различно решение - компютърни игри. Джон Розенбек иска да покаже как се раждат небивалици. Заедно с други изследователи създава игра, която поставя играча в обувките на архитект на фалшиви истории.

"Целта на играта е да станете дезинформационен магнат", разказва Розенбек. "В началото започвате като анонимен трол в социалните мрежи. После създавате сайт за фалшиви новини и се стремите да привлечете колкото се може повече последователи, като разпространявате неверни твърдения".

Всяко ниво на играта ви показва различна техника за манипулация. Можете, например, да пишете коментари от името на официална институция. Да разделите общественото мнение, като разпалвате интриги. Или пък да всявате страх с помощта на фалшиви снимки и колажи.

"Печелите играта, когато толкова хора започнат да вярват на сайта ви, че успеете да свалите правителството", казва изследователят. "Разбира се, идеята на проекта е да се пошегува с темата за фалшивите новини и дезинформацията. Но също така играта използва абсурда като начин да предаде важен урок. Да предупреди хората да не реагират твърде емоционално на измислици. Лично аз съм голям почитател на този подход".

Конспиративните теории се зареждат от негативни емоции. В едно от последните си проучвания Розенбек и екипът му анализират почти 180 000 публикации в Туитър. Откриват, че авторите на конспирации редовно използват агресивен и обиден език, за да обезпокоят аудиторията си. Такъв тип съдържание се разпространява много по-бързо от положителните послания.

"В интернет е лесно да посееш омраза срещу дадена група или общество. Да вземем за пример феминистите. Трябва само да намериш техен представител, който е написал нещо агресивно или неприемливо. После взимаш неговите думи и казваш, че всички феминисти мислят по същия начин. Лесно е за хората да се заблудят и да си кажат "Леле, феминистите са полудели", без изобщо да си дават сметка, че тези думи не са представителна извадка на цялото движение".

Игри като тази използват хумора като щит срещу лъжата. Розенбек вярва, че когато човек види забавната страна на дезинформацията, започва да я разпознава много по-бързо.

"Дори да завършите играта само веднъж, това може да ви даде дълготрайна защита срещу измислици. Но подобни игри не могат да създадат колективен имунитет сами по себе си. Те трябва да бъдат приложени заедно с други инструменти. Проверката на факти е ценна практика, въпреки че има своите недостатъци. Образователните видеа също са ефективни. Като цяло ни трябва комбинация от методи, за да се борим с този проблем".

Борбата с дезинформацията започва с критично мислене и умението да се смеем на грешките си. Измислените истории вече не ни дебнат само на първи април. Преди да им се доверите, не забравяйте да ги погледнете отблизо.

Репортер: Петър Георгиев

Гледайте повече от "Панорама"