Сметната палата влиза на проверка в министерствата на регионалното развитие и на околната среда заради водната криза в страната. Ще бъдат проверявани и общини. Одитът ще обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 година и се очаква да продължи няколко месеца. От сметната палата ще проверят доколко се изпълняват политиките по управление на водите, доколко те са съобразени с изменението на климата и настъпващото засушаване и как се разходвани средства за справяне с недостига и загубата на вода.
Като причини за планиране на одита от Сметната палата посочват няколко вече установени проблема:
- 4,5% от населението е на воден режим;
Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4 на сто от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие. По данни на НСИ за периода 2010 - 2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте - от 1 на сто до 3,9 на сто, а за 2023 г. е 4,5 на сто.
- Питейната вода у нас намалява;
Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981 - 2019 г. (над 100 млн. куб. м). Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г., недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености.
- Язовирите за питейни нужди запълнени на 68%;
Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на комплексните и значими язовири в страната - 52 на брой, от които 14 - за питейно-битово водоснабдяване, водохранилищата, прилежащите съоръжения и събирателните им деривации. Тези 14 комплексни язовира, към част от които работят ВЕЦ, са запълнени на около 68% от общия обем. Към септември 2024 г., по данни на МОСВ, няма въведен воден режим в населените места, които се водоснабдяват от комплексните язовири. Но тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). В началото на 2024 г. МОСВ информира с писма и в работни срещи МРРБ, "Български ВиК Холдинг" ЕАД, ВиК операторите, Министерство на земеделието и храните и "Напоителни системи" ЕАД за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от предприемането на своевременни действия за приоритетно осигуряване на питейно–битовото водоснабдяване на населението и нуждите на земеделието.
- Хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата;
Макар че качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98,7%, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) сочат, че продължават да се наблюдават отклонения по редица индикатори, като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др. Установени са отклонения по показател нитрати в около 309 предимно малки зони на водоснабдяване, предимно в райони с развито земеделие и животновъдство. Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.
- 60% загуби по мрежата;
Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи (60%) и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.
- Тръбите са на средна възраст 36 години;
Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е "неносеща приходи". Това се посочва в анализите към НИП и към Стратегията на Програма "Околна среда" 2021 - 2027.
- Между 325 и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация;
Според оценка на Световната банка, заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.
- Подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото; 7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. - за населени места между 2000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. - за малки населени места (с между 50 и 2000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.
От Сметната палата напомнят за част от резолюциите на ООН и на Европейския парламент:
"Правото на безопасна и чиста питейна вода и канализация е човешко
право от съществено значение за пълноценния живот и пълното осъществяване
на всички човешки права"
Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН
---
"Европейският парламент потвърждава правото на безопасна питейна вода
и добри санитарни условия като право на човека, като и двете права се допълват
взаимно; подчертава, че достъпът до безопасна питейна вода е безусловна
предпоставка за здравословен и достоен живот и е съществен за развитието на
достойнството на човека; подчертава, че правото на безопасна питейна вода
представлява основно предварително условие за упражняването на други права и
че като такова трябва да се ръководи от логика за обществен интерес и общо
обществено и световно благо".
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2022 г. относно външното измерение на достъпа до вода като право на човека
Очаква се одитът да приключи след няколко месеца заради големия обем на работата и документите, които ведомството трябва да провери.
Чуй новините
Подкаст
