Солена сол

В миналото солта е представлявала изключително ценен търговски артикул. Дори английската дума за заплата - "селъри" - идва от времената на легионите в древния Рим. Тогава на бойците е било плащано в сол. Днес импортът на тази стока задоволява вътрешното търсене, тъй като в България има един-единствен производител.

30% е делът на българската сол на националния пазар и се добива само на едно място в страната ни.

"Черноморски солници" АД е най-старото предприятие за добив на сол в България и се намира в Бургас. Създадено е през 1906 година в южния край на Атанасовското езеро, а през 1934 година са изградени и северните солници. През 1946 частното дружество е национализирано за 50 години. 80 човека целогодишно се грижат за бялото злато на България, разказва ни главният технолог на солниците Диян Томов край една от купчините с тонове сол в северния край на предприятието. В момента край солните тигани има още 10 такива купчини, които се преработват и пакетират в цеха на предприятието.

Диян Томов - главен технолог на "Черноморски солници": Тези купчини се наричат бохори, това е един специфичен соларски термин, и в зависимост от добива в годината могат да варират като количество, но са от порядъка на 2000 до 4000 тона едната. Средногодишният добив при нормални условия на солниците от порядъка на 40 хиляди тона, като пиковият е бил 75 хиляди тона, което е било 2003 година.

И досега солта тук се добива по т.нар. древен анхиалски способ по старото име на Поморие, където сол се е добивала още от около пети век преди Христа.

Диян Томов - главен технолог на "Черноморски солници": Добивът на морската сол се осъществява чрез слънчево изпарение на морска вода, дейността се извършва на територията на поддържан резерват "Атанасовско езеро". Суровината - морската вода, постъпва в солниците чрез открит канал по гравитация, извършва контролирано последователно движение през система от изпарителни басейни, като се изпарява и повишава своята концентрация. Полученият наситен разтвор после се подава в други басейни - тези, които ги виждате, кристализатори, където при продължаване на изпарението започва кристализацията на солта, която се утаява на дъното на басейна. Солният пласт, който се формира при нормални условия на дъното на басейните за година, е от порядъка на 5-6 сантиметра. Събирането на солта- бялата жътва, както я наричаме при нас, се извършва ръчно с лопати, като за целта използваме от порядъка на 100 наемни работници и дейността се извършва, обикновено в началото на месец август се стартира.

Солодобивът зависи изцяло от климатичните условия. Когато годината е суха или липсват валежи съответно добивът е по-висок, а когато е дъждовно намалява.

Диян Томов - главен технолог на "Черноморски солници": Следим прогнозите, за да планираме технологичните операции, адаптираме се към времето, това можем да направим реално. Ние сме метеоролози, половин метереолози. Имали сме и бедствия, тъй като Атанасовско езеро е един метър под морското равнище и има голям водосбор от 240 хиляди декара. Всичките повърхностни води при валеж се стичат към езерото и когато охранителният канал на солниците не може да поеме тези води, те навлизат в Атанасовско езеро и сме имали години като 2010, когато тези купчини сол, добита и складирана сол, всъщност е погивала, защото се е разтваряла от водите, които са навлязли в езерото, сладки води, говоря. Сега, по спомен, от порядъка на 25 хиляди тона загубихме готова продукция сол, както я виждате на бохорите.

Този тежък технологичен процес се осъществява на 15000 декара обща площ. За да бъде завършен процесът на концентриране на морската вода, са изградени обходен канал с дължина 23 км, над 40 км вътрешни солени канализации и 105 км валове за преграда на басейните и затова се казвало бялото злато, за добива на което работна ръка все по-трудно се намира.