Стефан Янев и Франс Тимерманс на международен форум в София за Зелената сделка

Министър-председателят Стефан Янев участва в международна конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Във фокуса на дискусиите са възможностите на страната ни в контекста на климатичните промени, както и темите, свързани с интелигентната индустрия, енергетика и климат, кръговата икономика, иновациите в земеделието и биотехнологиите.

Заместник-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс, еврокомисарят Мария Габриел, евродепутати и министри от кабинета също участват във форума.

На фона на грандиозната цел да се намалят с 55% вредните емисии до 2030 г., а Европа да постигне пълна зелена независимост до 2050 г. българският премиер каза, че това е много високо ниво на амбиция, което надхвърля българските възможности поне към тази дата, защото България е на най-въглеродно интензивната държава в ЕС. 4 пъти е по-висок коефициентът у нас.

Янев подчерта необходимостта не само да затваряме бизнеси, когато говорим за постигане на зелено бъдеще, но и да отваряме такива . Т.е да бъдат предвидени от страна на ЕС достатъчно инвестиции и средства, за да могат да бъдат подпомогнати тези хора, които ще бъдат ощетени в името на зеленото бъдеще на Европа.

Ето какво каза Стефан Янев в началото на форума:

"Когато говорим за Зелената сделка трябва да се фокусираме не само върху това, което затваряме, а и към това което отваряме. Да градим бъдеще. Зеленият преход е важна и актуална тема особено в Ковид ситуацията и трудностите пред нашите икономики. Надявам се заедно и в диалог да се справим заедно с предизвикателствата пред нас. Приветствам зелената идея и усилията да съхраним околната среда. Споделям разбирането, че инвестицията в зелените технологии е инвестиция в бъдещето, инвестиция в благополучието на нашите народи. В концепцията си за зеления преход Европа си поставя много високи цели. Със зелената сделка да превърне Европа в напълно независим зелен континент. Постигане на неутралитет до 2050 година. Това наистина е много ниво на амбиция което надхвърля нашите възможности от гледна точка на днешния ден. България е най въглеродно интензивната държава в ЕС - 4 пъти по висок от ЕС.

Както бизнесът, така и общините се нуждаят от помощ, за да се адаптират към Зеления преход, за да предотвратят спад или неблагоприятни социално-икономически последствия на регионално ниво. Предизвикателствата пред българската икономика са многоаспектни: демографска криза, климатични промени, увеличаване на цените на електроенергия не само в България, но и в цяла Европа, дигитализация, непрекъснато увеличаващи се цели за климатична неутралност и все по-кратки срокове за справяне с тях. България полага значителни усилия за постигане на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г., за подпомагане на Зеления преход. Българското правителство разглежда с необходимото внимание планираните стратегически действия за справяне с предизвикателствата, свързани с промените в климата, чрез акцент повишаване на енергийната ефективност и все повече използване на енергията от възобновяеми източници".

Франс Тимерманс каза:

"Идвам в България от 30 години и наблюдавам голямата трансформация и мисля, че българите могат да се гордеят. Сега за зелената сделка - защо я приехме. Защото, за да се научим да живеем в настоящето, трябва да се замислим за климатичните промени - пожари, торнадо, повишаване на температурата на планетата с 1 градус - представете си да са 3-4 градуса. Трябва да се погрижим за спасяването на човечеството и това е в основата на Зелената сделка. Адаптирането към новите обстоятелства е присъщо на човечеството. Трябва да го направим бързо, защото ако се забавим, климатичната криза няма да може да бъде контролирана. Когато дойде Ковид, изведнъж се заговори да я забравим за 10 години. Но после, анализирайки по-надълбоко, се сетихме, че Зелената сделка е всъщност и пакет за възстановяване и икономическа стратегия за бъдещите поколения. Защото трябва да инвестираме в нов тип икономика и сега, когато светът мобилизира такова огромно количество пари, за да изгради точно такъв тип икономика след кризата, нека се уверим, че инвестираме парите на правилните места. Трябва да стигнем до момент когато благосъстоянието на хората не зависи от изкопаемите горива, а от възобновяемите източници.

Цената на възобновяемите източници остава постоянно ниска. Въпросът, който стои тук обаче е как да създадем по-добро бъдеще за въглищните райони в Европа. Те са общо 30, а трябва да знаят, че бъдещето им не може вече да бъде обвързано с добива на въглища. В България имате невероятен мозъчен тръст. Знаете ли колко IT-та работят в света, в автомобилния бизнес знаете ли какъв напредък имате? Притежавате уникални условия и за туризъм. Комисията обсъжда с българските власти Плана за възстановяване и устойчивост. Следващите няколко месеца това ще стане много внимателно. Искам да се ангажирам с това тук пред вас. България има много предизвикателства в енергийния сектор. И се ангажираме никой няма да бъде забравен и изоставен и въгледобивния сектор ще бъде разгледан много внимателно".

"Затова и моят въпрос е как да превърнем предизвикателствата във възможности? Нека да направим, така че предизвикателствата, свързани със Зеления преход, да се превърнат в стратегия за растеж, в стратегия за работни места и това с ясното усещане във всеки един регион в Европа, че става въпрос за справедлив процес, който носи ползи на хората", каза Мария Габриел.

Вицепремиерът Атанас Пеканов обърна сериозно внимание на положението на въглищните райони в нашата страна и каза, че България трябва да работи много заедно с европейските си колеги, за да се помогне именно на тези райони и за тях да бъдат предвидени достатъчно средства.

"Твърде дълго в България сме избягвали трудните теми и климатичната криза е такава. Проблем, без който без инструменти, с които да помагаме, няма да постигнем успех. Притесненията на хората във въглищните райони - не трябва да ги оставим без компенсации. Пандемията ни даде възможност за преосмисляне. Отговорът на ЕС за пандемията и създаването на нови финансови инструменти помага да не допуснем грешките от миналото. В плана за възстановяване и устойчивост сме работили много какви проекти трябва да се развият във въглищните райони и какви нови работни места да има там. Успяхме да предложим нови проекти за ВЕИ-та и за енергийни проекти. Обща стратегия за декарбонизация и средства затова", каза Пеканов.