Стихотворения вместо некролози във врачанското село Зверино

"Поезия на село"...в Зверино!

Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи на публично място, то е...некролог, реших да провокирам и да накарам хората да се поспрат, да прочетат, пък и да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо.

Затова на 5 ключови места в село Зверино залепихме стихотворенията:

"Да се завърнеш в бащината къща" - Димчо Дебелянов;
"Като слънце" - Елисавета Багряна;
"Когато си на дъното" - Дамян Дамянов;
"Снежни думи" - Яна Язова;
"Баба" - Дора Габе;

Като всяко село, и врачанското Зверино не крие своя чар. Очарова - с културната си дейност, с будните си хора и с неоспоримите си природни красоти.

Израснал съм тук, по-късно стотици пъти съм се прибирал с влак от София и някак естествено често пъти като слизах на гарата, в главата ми започваха стиховете от Дебелянов: "Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне...".

Провокиран от жители на пазарджишкото село Паталеница, реших и аз да залепя в моето село няколко стихотворения. Дадох си сметка, че успях да провокирам и най-вече себе си.

Беше ми странно да лепим поезия, често не намирахме подходящо място от десетките некролози, избирахме места "малко встрани", но го направихме.

Защото за мен поезията крие в себе си неподозирани отговори, които само чакат да бъдат открити от тези, които я четат.

СНЕЖНИ ДУМИ

Шейните се събират на мегдана,
Ще зазвънят по белия, заснежен път...
Почуква празнично черковната камбана;
И ние чаши чукаме, ний - дрипите в света.

В кръчмата седим и през дима поглеждаме: -
Момците със момичетата... Нашарени шейни...
Разбъркани глави пречупено навеждаме,
Тогава вън зашушне смях, закачки... на избягали жени.

Ей, припнаха... Момче, налей догоре тази празна чаша!
Остане ли от виното, ще го допиеш ти - наздравица за нея.
Проспахме ние времето, когато беше наша.
Отдавна у дома осъмнал сам аз пия и копнея.

А, може би, и тебе някога със радост е мъчила!...
Но виждам, друго някое момиче вън очи ти взима.
И на, допий ми чашата, иди, пуснете се от нашата могила,
Че после в кръчмата ще те затвори зима.

Ще те прегърне тя, ще ти се смее като твоя...
Но силно, силно ти я целуни!...
Момче, ах, чуваш ли, сред пътя на завоя
Пред пропастта камбаната... за всички ни звъни!...

Яна Язова