Теди Буков: Треньорът трябва да вярва в собствените си възможности и в тези на състезателите си

Теди Буков е един от най-младите баскетболни специалисти у нас. Вярва, че човек трябва да влага сърцето в работата си, за да постига резултати. Смята, че баскетболът не е просто игра и че може да променя съдби. Казва, че възможността да предава наученото, го прави по-богат човек.

Теди Буков се запалва по баскетбола в училище, а след това продължава да тренира в БК БУБА Баскетбол при Емилия Кръстева. Това, което му е харесвало тогава в този спорт е, че може да прекарва времето си в залата, да играе постоянно и да намира нови приятели. Сега го въодушевява възможността да предаде любовта си към играта на младите, а така също и да им предаде своите знания.

Кариерата си като треньор започва през 2013 г. с малки деца в училищни групи. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - жени. Казва, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В "червения" клуб е водил отборите до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на отбора до 16 години и е отговарял за индивидуалната подготовка на талантливите играчи.

През 2018 г. Теди Буков е помощник на Христо Ценов в националния отбор на България до 16 години.

Лектор на няколко семинара в Унгария и в България, гост-треньор в няколко международни баскетболни кампа в Сан Антонио, САЩ и в Дебрецен, Унгария, последният организиран от звездата на Реал Мадрид Адам Ханга.

Миналата година основава школа за индивидуални умения “Beyond drills just skills”. Завършил е престижния треньорски курс в Европа (FECC), предстои му дипломиране в НСА. В момента е треньор в БК Септември 97, където работи с момичета от 8 до 12 годишна възраст.

Вижте първата част от интервюто с Теди Буков - специална за спортния сайт на БНТ.

- Теди, промени ли се мнението ти за баскетбола?

Мнението ми се измени няколко пъти за последните 15 години. От усещането за игра, през възможността за съревнование и доказване, до средство за възпитание и хармонично израстване.

- А как се промени баскетболът от времето, когато ти си започнал да тренираш и сега?

Играта се изменя всяка година. Методите за тренировка, селекцията, технологията, финансовите инвестициите се подобряват. Играчите стават много по-разнообразни, силни и бързи. Баскетболът се превърна от игра на тесни специалисти до комплексна наука, в която разнообразието от умения, знания, ментална стабилност и физически данни разделят успеха от неуспеха. Всичко това навлиза и в българския баскетбол, но с много по–ниски темпове, защото любопитството, самокритичността и способността да отлагаме удоволствието са на много ниско ниво.

- Плюс ли е това, че днешните начинаещи имат повече информация?

Със сигурност е плюс наличието на информация. Негативно е неспособността да я пресяват и точно това е една от нашите задачи като педагози. Да водим младите не само чрез думи, а чрез действия и чрез добри примери: какво да гледат, с кого да общуват, на кого да подражават, как да изглеждат, какво да слушат, какво да ядат и какви места да посещават.

- Какво не знаеше за баскетбола и по-скоро за професионалния спорт?

Не знаех, че професионалният спорт не е задължително да бъде на топ ниво, за да вдъхновява, а трябва да има добра структура и качествен продукт, за да създава масовост, която по естествен път да вдига нивото както на младите, така и на спорта като цяло. Също така не мисля, че професионалният спорт е единствената цел и смисъл за подрастващото поколение. Нещо, което не осъзнавах като малък.

- Тоест по-важно е да станеш добър човек, отколкото неудовлетворен спортист?

Ако погледнем чисто статистически нашият спорт е много изискващ (физически, технически и интелектуално) и шансът да произведем състезател на високо ниво е сведен до под 1% . Въпросът е какво можем да направим с останалите 99%? Аз вярвам, че като здравомислещи хора, трябва да поемем отговорност към тях като личности.

- Как спортът може да помогне на младите, та дори и аматьорският спорт, когато се практикува за удоволствие?

Може да развие умения, за които за съжаление образователната ни система не създава условия: работа в екип, работа под напрежение, взимане на решения в тежки и напрегнати ситуации, чувство за отговорност и дисциплина, любов.

- Колко важно е освен да се тренира правилно, да се консумират и полезни храни? Какъв е твоя списък със съвети в тази посока?

- Храната, дозирана и приемана като лекарство, е лекарство. Бих препоръчал да не се стига до крайности, но да се влиза в съотношение 80 към 20. Имам 4 примера за ‚лоши“ храни, които използвам като модел: пшеница, захар, пържено, течни калории. Без тях животът е много по - продуктивен.

- Кой е най-големият бич за децата и въобще за подрастващите?

Най–големият бич за децата са родителите. И най-вече когато те (родителите) задоволяват всяка прищявка, всеки порив на децата си или обратното. Липсата на внимание и съпричастност! Има една много голяма мисъл: „Децата не са виновни докато са деца... Но всяко дете става възрастен.“

- Колко важна е връзката треньор-състезател?

Всеки състезател, както всеки човек има нужда от подкрепа и има нужда някой да вярва в него. Обратно треньорът както всеки човек има нужда да може да се довери на някого. На тази основа се базират взаимоотношенията треньор-състезател. Трудният момент е да достигнеш до потребностите на всеки състезател, така че да канализираш усилията му, а в същото време да изградиш респект и доверие към себе си като треньор и ръководител.

- Кое е нещото на което един треньор ще научи по-добре едно дете от неговия родител?

Разликата между треньора и родителя е само една. За треньора никога не си единствен, а за родителя си! Треньорът може да те научи, че може да си много ценен, но не си незаменим и ако желаеш нещо трябва да се потрудиш, да го изстрадаш и да го заслужиш.

- Кое е нещото, което никога няма да забравиш от първите си години в баскетбола и което искаш да предадеш като урок на своите възпитаници?

Няма да забравя как се събирахме на лагерите и всеки път тези 7-10 дни променяха взаимоотношенията със съотборниците ми и създаваха приятелства за години напред. Нещо, което продължава да ми се случва като треньор и аз давам като съвет на играчите. Да прекарват повече време заедно и да се учат един от друг.

- Съжалявал ли си, че толкова рано спираш кариерата си като състезател?

Никога! Моята сила е да говоря пред публика, да демонстрирам и да бъда пример. Не вярвам, че имам силата да доминирам физически, технически и тактически и съм напълно удовлетворен от това. Най-големите треньорски провали идват от израза: „Знаете ли кой бях аз?“.

- Как реши да се занимаваш с треньорска работа?

Винаги ми е било интересно защо нещата, докато играех се получават или се провалят и другите са по-добри от мен. Обичам да анализирам всяка ситуация и това ме подтикна да се занимавам с треньорство. Беше доста натурален и естествен процес след като спрях да играя.

- Къде започна като треньор и кога беше момента, когато си каза, че това е твоето нещо?

Първите си стъпки направих в подготвителни групи с малки деца в БК „Левски“, където Владимир Искров ми даде възможност да усетя тръпката от треньорството. Когато видях, че привличам вниманието на играчите и това ме кара да се чувствам добре, осъзнах, че мога да се развия в тази професия и така до ден днешен.

- Какво трябва да притежава най-много един треньор – може би ... търпение?

Треньорът трябва да има вяра, да има трезва оценка и самокритичност. Да вярва в собствените си възможности и в тези на състезателите си. Да преценя ситуацията, в която се намира и винаги да адресира проблемите на хората, спрямо тях самите, а не спрямо собствените си стремежи и потребности.

- Как се промени мнението ти за треньорската професия с годините?

Треньорството е много вдъхновяваща и много разочароваща професия. Ако не си готов да бъдеш дисциплиниран и константен във вярванията си, много лесно се превръщаш в кораб без платна и без посока. Вярвам, че професията изисква да бъдеш много смирен, да учиш постоянно и да не се опитваш да се доказваш на играчите си. Основната промяна в треньорството настъпи и с промяната на обществото. Все по-трудно е да определяш нещо като добро или лошо, да слагаш забрани и да налагаш мнението си. Все повече треньорите се превръщаме в инструктори, които дават насоки и пример, а изборът остава за играчите.

- Работил си с момчета, юноши, мъже, жени в много отбори, къде е мястото, където се чувстваше най-добре?

Това е много интересен въпрос. В България се чувствах най-добре в ЦСКА. Там обаче влязох в комфортната си зона, къде не осъзнавах, че светът е доста по-несигурно място отколкото изглежда. В Дебрецен пък получих възможността да работя на най-високо технологично и организационно ниво в Европа, но пък предимствата на живота в България бяха заличени. Има много обективни и субективни фактори да се чувстваш добре. Щастието не е еднакво понятие за всеки. Опознах себе си и сега се чувствам на правилното място.

- Какви професионални умения си придобил като треньор, знаем, че си преминал треньорски курсове в Европа, бил си част от програмата на ФИБА Europa Coaching Certificate.

Това е една от най-добрите ми инвестиции. Научих много за баскетбола, но много повече за света около себе си. Запознах се със страхотни хора, с високи стандарти. Създадох приятелства и нова работа. Общо взето изцяло промених живота си. Препоръчвам на всеки, независимо от професията си, да разшири кръгозора от познанства и да опознае нови места, нови хора и нов подход към това, което прави и живота.

- Затова ли всички, които сме запленени от магията на тази игра, вярваме, че баскетболът е повече от спорт?

Магия е да обичаш, да даваш и всичко, което получаваш да те прави щастлив. Ако тези три фактора са релевантни за някого, значи баскетболът/животът е магия.

- Какви други курсове си посещавал и смяташ ли, че треньорите трябва да са винаги „в крак с времето“?

Пътувах много през годините. Станах много близък с Крис Дайл и неговата организация. Посетих го дори в Сан Антонио, САЩ. Там научих също много за играта. В Унгария съм присъствал на няколко семинара с чуждестранни треньори. Смятам, че треньорите трябва да учат ежедневно и да не чакат семинар, курс или чужд треньор да ни посети, а те самите да изпитват нуждата да изучат играта в детайли.

- Ти самият участвал ли си като лектор в такива курсове?

Бил съм лектор на два семинара в Унгария и на един семинар тук в България. Първият семинар беше организиран от Унгарската федерация в Дебрецен и го проведох с още един чужденец, швед, който ми е близък приятел и до днес. Вторият семинар бе организиран също от тяхната федерация, но беше в Мишколц, където го проведох с един от топ треньорите в България Христо Ценов.

- От опита си в чужбина, колко близо и колко далеч сме от верния път?

Много сме далеч от професионалния спорт в чужбина. Инвестициите и условията са несравними. Точно затова смятам, че няма нужда да се стремим натам. По-скоро трябва да залагаме върху индивидуалното развитие на талантливите деца, които да получат възможност за добро образование и кариерно развитие в чужбина. Това ще промени отношението и визията на целия ни спорт. Система, която работи успешно в почти всички скандинавски страни. Не бихме били първите, но егото не ни позволява да се наречем аматьори и често превъзхожда любовта ни към децата и баскетбола.

- Как се работи с подрастващите там?

Зависи къде, както казах няма вярно и грешно в съвременния свят. Има места, на които залагат на технологиите, на други на обучението и детайлите, на трети на качествения продукт, който да създава масовост. Има много тествани модели, въпросът е да се рамкираме в някой от тях или поне да взаимстваме, а не да бъдем пътници без посока.

Автор Вяра Илиева

Втората част на интервюто с Теди Буков очаквайте утре на сайта на БНТ!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok