Учените пренаписват родословното дърво на прилепите, като определят Европа за неговата люлка

Международен екип от учени, в който участват и чешки експерти, е съставил нова еволюционна история на прилепите. Най-мащабното досега генетично и палеонтологично проучване на прилепите, публикувано в сряда в списанието Nature, разкри, че единствените летящи бозайници са възникнали преди 65 милиона години в Европа – а не в Африка, както се е смятало досега.

Освен това резултатите от изследването помагат да се обясни изключителната им дълголетност и високата им устойчивост към инфекциозни заболявания.

Прилепите съставляват почти една пета от всички живи видове бозайници и играят жизненоважна роля за поддържането на здрави екосистеми, тъй като опрашват растенията и изяждат огромно количество вредни насекоми.

В продължение на десетилетия учените смятаха, че прилепите първоначално са се развили в Азия, Африка или Северна Америка. Въпреки това едно революционно проучване на международния консорциум „Bat1K“ опровергава тези предположения.

Чешки учени също дадоха значителен принос към изследването. Марек Увизл и Петр Бенда работят във Факултета по естествени науки на Карловия университет, както и в Националния музей в Прага. Към екипа от автори се присъедини и Петър Вало от Института по биология на гръбначните животни към Чешката академия на науките в Бърно. Заедно с други експерти от 64 държави те анализираха най-големия досега набор от данни, включващ 103 генома, представляващи всички 21 известни съществуващи семейства прилепи, и ги свързаха с 44 фосилни екземпляра от цял свят.

Резултатите показаха, че прилепите са се появили за първи път в Европа преди около 65 милиона години и оттам са се разпространили през Африка към останалата част от света. Това означава също, че първите прилепи са започнали да еволюират много скоро след измирането на динозаврите, когато в екосистемите е останала свободна ниша след тяхното изчезване.

Първият прилеп на Земята

За първи път в историята учените успяха да възстановят генетичния код на общия предшественик на всички съвременни прилепи. Те откриха, че способността да летят активно и да използват ехолокация – тоест да се ориентират с помощта на ултразвукови ехота – се е развила при прилепите почти едновременно в самото начало на тяхната еволюция. Именно тази комбинация от характеристики е осигурила огромния еволюционен успех на прилепите.

„Чудесно е, че благодарение на усилията на толкова много хора успяхме да съчетаем съвременните методи за ДНК-секвениране с изследването на фосилни находки, като по този начин разкрихме сложната еволюционна история на прилепите и техните уникални характеристики“, казва съавторът Марек Увизл, описвайки значението на изследването.

Ключът към човешкото здраве и дълголетието

Освен способността си да летят, прилепите се отличават с необичайна устойчивост към тежки вирусни инфекции. Това представлява сериозна заплаха за хората, тъй като болестите, които прилепите понасят без особени затруднения – но които са смъртоносни за хората – се предават лесно в рамките на техните колонии. Всъщност именно от тези летящи бозайници към хората са били предадени цяла поредица от болести, които днес тормозят човечеството – SARS, Марбург, Нипа, Хендра, а вероятно и SARS-CoV-2 и Ебола.

Освен това, въпреки изключително ниското си телесно тегло, прилепите достигат изключително напреднала възраст. Новосъздадената генетична карта предоставя на учените за първи път точни указания как да идентифицират конкретните участъци от ДНК, отговорни за тези две уникални характеристики. Резултатите от това изследване могат следователно да се окажат от фундаментално значение за хуманната медицина в бъдеще, особено при изучаването на механизмите на стареенето и борбата с инфекциозните заболявания.

Статия, написана от Tomáš Karlík (CT), първоначално публикувана на 23 септември 2026 г.