"В кадър": Войната в Босна и военните престъпления, за които трябва да си спомним днес

Станаха 30 години от войната в Босна и един от най-ужасните и срамни моменти в историята на Балканите – клането в Сребреница и етническото прочистване на Босна. Убити са 8000 мъже мюсюлмани, 2 милиона са прокудени.

„Този разказ не е за нас, а за следващите поколения“, казва Када Хотич, една от прокудените.

Тя е свидетелка по делото срещу Ратко Младич в Международния трибунал в Хага, обвинен в престъпления срещу човечеството и геноцид.

„В кадър“ в неделя БНТ излъчи филмът „Младич – от Сребреница до Хага“.

Татяна Ваксберг, авторката на филма, си спомня:

„Беше най-обикновен човек, седнал в съдебна зала. Не се връзваше с онзи наперен господар на войната в Босна, прочут с дебелашкия си хумор и извънредна жестокост. Когато го осъдиха, вече бяха минали много години от престъпленията, които беше извършил. Толкова много, че журналистите трябваше да го представят на публиката като за първи път.

Никъде името му не се изричаше само като Ратко Младич. Обикновено го наричаха така: „Ратко Младич, известен като касапинът на Босна от времето на балканските войни“. Това изречение казва всичко за едно толкова бавно правосъдие. Просто по времето на самите войни Младич не беше наричан „касапин“, а беше определян само с поста си – „командир на босненската сръбска армия“ или „босненски сръбски генерал.

Докато го осъдят, разпадналата се огромна държава Югославия вече беше избледнял спомен и пресата „прекръсти“ войните от „войни в бивша Югославия“ на „балкански войни“ – това преименуване стана всъщност много по-рано, почти веднага след края на войните.

Филмът разказва за присъдата на Младич на първа инстанция. След това той обжалва и втората инстанция се произнесе чак през 2017 г. Това означава, че между времето, в което Младич е извършил последното от многото си престъпления, и окончателната му присъда, бяха минали 22 години. Това е почти четвърт век.

Много от близките на жертвите вече бяха починали. Много очевидци се бяха изтощили от чакане. Много външни наблюдатели бяха превключили на други конфликти – Афганистан, Ирак, Арабската пролет, „Ислямска държава“, Грузия. В съдебната зала почти нямаше постоянни репортери, които да следят процеса. Въпреки тази бавност, имам голямо доверие в международното правосъдие и смятам, че по-важно от всичко е не скоростта, с която се гледат делата, а наличието на финал и усещането за справедливост.

Ратко Младич беше осъден за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, които беше извършил срещу мюсюлмани по време на войната в Босна (1992 - 1995). Зад тези съдебни термини стоят убийства, изтезания, мародерство, депортиране на огромни групи хора. Конкретно това се изразява в изселване на мюсюлманите от техните домове, разделянето им на мъже и жени, като мъжете са убити или пратени в лагер от концентрационен тип, а жените – отведени до други райони в Босна.

Процесът се командва от Младич. Той изпълнява план на босненските сърби, приет официално през месец май и дори публикуван. В плана е описано това намерение. Младич беше осъден и за геноцид – заради убийството на над 8000 момчета и мъже мюсюлмани в Сребреница.

Докато войната течеше, името на Младич се произнасяше с ужас. Затова и толкова силен беше контрастът с уж същия Младич, който в съдебната зала изглеждаше съвсем обикновен и някак послушен. Така изглеждаше и другият архитект на геноцид – бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич. И двамата се укриваха с години от правосъдието. Заради войните в бивша Югославия ООН създаде специален извънреден трибунал, който заседаваше в Хага. Освен присъдите, които произнесе, Трибуналът създаде и дълъг списък на доказаните факти от войните – село по село, град по град. Това е огромно завоевание, в което историята и правото се пресичат“.