За минните полета и защо контраофанзивата върви трудно

Запасете се с пуканки

Руски турист бил изяден от акула в „недружелюбното“ Червено Море, в което се плацикал докато си прекарвал приятно в Египет. Сама по себе си тази новина няма нищо общо с кървавия конфликт на североизток от нас, но ни кара да се замислим по някои морално-социално-политически теми. Например, колко от тези солдати на Путин, които в момента се бъхтят в Украйна, са в състояние да си позволят екскурзия до египетските земи и колко от тях въобще ще бъдат живи, когато войната свърши и почивките в чужбина отново излязат на дневен ред? И в крайна сметка не е ли мизерията, недоимъкът, непосилните кредити, притесненията за бъдещето на семействата и любимите им хора в икономически план, и щедро обещаните от Путин 200 000 рубли на месец (ок. 2200 Евро), които ги изпратиха в окопите, а не някакви си там нацисти и някакво си НАТО? Защото според най-свежи данни на Росстат (Федералната служба за държавна статистика на РФ) до 15% от населението на страната живее под официалния праг на бедността. И какво да се очаква от армия, в която в култ са не наградите за храброст и подвизите в боя, а придобиването по „оня начин“ на предмети от първа битова необходимост като перални машини, микровълнови фурни и телевизори?

Няма по-голямо мерило за състоянието на едно общество от състоянието на неговата армия. В нея, като в огледало, се отразяват и всичките му позитиви, и всичките му недостатъци. Ако в обществото грабежите са ежедневие – то така ще бъде и във въоръжените сили. В това на собствен гръб отдавна се убедиха стотици хиляди украинци, а вече даже и някои руснаци. Сред тях са жителите на белгородското село Новая Таволжанка, където след оттеглянето на антипутинските националисти преди дни се върнаха части на руската армия. Дори и да е имало някаква радост, то тя бързо бе заменена от разочарование и страх – „освободителите“ нахълтвали в къщите, взимали какво им харесва, напивали се и навсякъде оставяли нечистотии. Да му мисли губернаторът Гладков, до когото вече стигнаха първите оплаквания.

Другите новини долетели от Русия през последните дни, било то от фронта или от дълбокия тил, също носят симптоматично-диагностични оттенъци. Глупав генерал строява войниците си и ги кара да го чакат два часа, за да им произнесе някаква си реч; преди него, обаче, пристигат ракети изстреляни от Хаймарсовете и около стотина „денацификатори“ ненадейно се сдобиват с втора дата в личните си картотеки. Пригожин и неговата ЧВК „Вагнер“ отказват да се подчинят на министерството на отбраната на Руската федерация и в момента се движат насам-натам в прифронтовата линия като някоя бунтовническа армия. Скоро може да ги обявят и извън закона и тогава ще станем свидетели на голям Уестърн, пардон Иистърн, и най-вече на голям екшън. Над трийсет души в Глубинката на Русия умират в мъки след като са консумирали сайдер, произведен с метилов алкохол, откраднат от МВР склад и кръстен многозначително „Мистер Сидер“. Високопоставен руски полицай пък е арестуван след като се е оказало, че е получил подкуп в размер на около 1,6 мил. долара в биткойни. При това глупакът бил не само алчен, но и тъп, понеже в личния си лаптоп създал специална папка, която назовал „Моята пенсия“ и в която съхранил всички детайли по подкупа. На лъскав икономически форум в Санкт Петербург, пък, Герман Греф, финасист и бивш министър, лично се опитал да подкара най-новата Лада, но тя нещо не запалила. Колко симптоматично, ще злорадстват някои от вас...

Президентът Зеленски обаче не е свързан с нито едно от гореизброените събития. Той е налегнат от доста по-сериозни притеснения, и най-вече дали ще успее толкова отдавна планираната контраофанзива. За момента при всяка своя публична изява той не пропуска да спомене колко е доволен от хода на операцията, но си личи, че видимо е доста неспокоен и даже изнервен. В интервю за една от най-влиятелните световни телевизии той сподели и най-голямото си притеснение – че може да настъпи промяна във властта в САЩ, а от там и драстично намаляване на американската военна помощ. И тогава за Украйна и нейните въоръжени сили могат да настъпят трудни времена.

Валяк модел „ЗСУ“

Събитията на фронта. Започналата миналия четвъртък контраофанзива на ЗСУ (украинските въоръжени сили) тече вече цяла седмица и мисля, че това е достатъчно време да направим някои изводи. Една голяма настъпателна операция, на която, без съмнение, ставаме свидетели в момента, сама по себе си е значително и комплексно събитие и е много трудно да бъде охарактеризирана само с няколко думи. Аз вече се опитах да ѝ придам някакъв контур в предишния си анализ, но тъй като тя е процес в развитие неизбежно ще се наложи да повторя някои от изводите си и днес.

Преди всичко – успешно ли се развива украинското контранастъпление или върви към провал? За да говорим за провал на една офанзива трябва да са налице поне следните две обстоятелства – 1) атакуващата страна да бъде отблъсната и да се върне на изходни позиции и 2) атаката да спре, т.е. да настъпи някакво затишие.

В момента, обаче, не се случва нито едното, нито другото. Напротив, украинците бавно, но методично се пробиват път напред. Може би темпото на тяхното напредване не е такова, каквото би се искало на някои, но в крайна сметка това е реална война, а не някаква компютърна игра.

От казаното по-горе напълно логично се появява и следващият въпрос – а не може ли украинските сили да напредват по-бързо? Очевидно не. Когато се опитваме да разберем какво точно се случва в момента на фронта, винаги трябва да отчитаме факта, че ЗСУ провеждат атаките си точно там, където руснаците ги очакват, нещо като бруталния вариант на „аз знам, че ти знаеш, че аз знам“. Войските на Путин имаха шест и повече месеца да подготвят солидна отбранителна линия, която мнозина с право определят като най-голямата фортификация в Европа, строена след Втората Световна Война. Тя включва освен окопи и противотанкови ровове, многобройни минни полета, разнообразни препятствия (включително бодлива тел), и сгради и къщи, превърнати в миниатюрни крепости, готови за кръгова отбрана. Като добавим към това и плоския терен, който позволява наблюдение дори с просто око на километри навред, както и липсата на превъзходство във въздуха, ще разберем какви трудности изпитват в момента ръководените от Киев войски. В крайна сметка, когато вие се движите по непозната местност, в планина, гора или даже в недобре осветен квартал, много внимавате къде стъпвате, нали? Защо тогава трябва да очакваме бойците на ЗСУ да се втурнат презглава в атака срещу вражеските дула?

А след като се придвижват напред толкова предпазливо, ще попитат някои от вас, дали украинците въобще са си възвърнали някаква територия и с какво темпо напредват? Разбира се. Към момента е официално потвърдена деокупацията на поне 7 села в Приазовието, някои от които са доста големи (например, с довоенно население от около 1700 души).

Приблизителната площ, която до момента ЗСУ е успяла да от воюва, е около 100 кв. км. Изчислено е, че средно на ден напредват до километър, а това в никакъв случай не е малко.

Освен това украинците продължават упорито да „дълбаят“ и в района на Бахмут. В момента са установили контрол върху почти всички ключови хълмове и многострадалният град се разкрива пред тях като на длан. Очевидно е, че въпрос на време е да си го върнат и да направят кремълския диктатор за смях пред очите на целия свят. Как ли тогава в московските тв студия ще се оправдават, как ще обосновават унищожените съдби на десетки хиляди свои войници дали живота си за нещо, което толкова бързо им се изплъзнало обратно?

Какво прави най-силно впечатление до момента в начина, по който украинците водят боя? Преди всичко – че доста добре са били обучени в базите на НАТО, където през последните месеци подготовка са преминали до 25 000 бойци. При атака първо подлагат вражеските позиции на интензивен артилерийски обстрел, веднага след това се сближават максимално като се придвижват напред с бронетранспортьори, от които изкачат буквално, когато достигнат окопите на руснаците. Унищожават позициите на последните от близко разстояние, а бронетранспортьорите им помагат като непрекъснато „поливат“ противника с дъжд от куршуми. Танкове се използват рядко, засега се предпочитат бронетранспортьорите като по-бързи и по-подвижни.

Другото, което се набива на очи, е че главното командване в Киев за момента използва изключително икономично силите си и сякаш се опитва да съхрани всеки боец, както и всяка машина и всеки снаряд, а може би и всеки патрон. Това се потвърждава и от факта, че засега в битката са хвърлени едва три от общо дванайсет подготвени на Запад (и отлично екипирани) бригади. На фронта на настъплението се действа с голям брой, но малочислени ударни отряди от по 10 - 20 човека.

Този подход, разбираемо, предизвика доста критики у немалко западни аналитици и военни експерти. Те също така акцентираха върху факта, че ЗСУ са разсредоточили силите си върху твърде широк сектор (около 160 км), вместо да съберат всичките си бригади на едно място и да ударят с тях мощно като с юмрук. Доколко, обаче, те са прави когато критикуват стратегията избрана от генерал Залужни и офицерите му? Според мен те говорят по принцип, основавайки се на класически военни теории на обстоятелството, че армиите, в които са служили, винаги са имали превъзходство във въздуха и са водили изключително мобилни войни. На англичани, американци, французи и германци им се е налагало да атакуват силно укрепени позиции защитавани от минни полета за последен път през Втората Световна Война, а това е било доста отдавна. Генерал Залужни обаче има да решава подобен проблем сега, и то при количествено и качествено превъзходство на руснаците в самолети и ударни хеликоптери. Затова той напредва внимателно, като катерач, който подсигурява всяка своя стъпка напред. Действията на подчинените му части могат да се нарекат разузнаване с бой или даже нещо като опипване в търсене на слаби места в руската отбрана. И когато такова слабо място бъде „напипано“, то там със сигурност ще бъдат хвърлени много повече сили.

Показателно е, че действията на ЗСУ предизвикват комплименти (макар и през зъби) дори и у руските топ разбирачи. Баш вагнеровецът Пригожин, който е на път да се утвърди като видео блогър номер едно на планетата, каза че украинските войски действат „много грамотно“, избягват фронталните атаки и винаги се стремят „да подрязват фланговете“. Подобни думи могат вече да се чуят и в ток-шоу политическите програми по главните руски тв-програми, както и в коментарите на доста влиятелните военни кореспонденти.

Може ли да се вярва на руските военни блогъри

Що се отнася до критиките, че ЗСУ са разпилели силите си на широк участък, а не са ги събрали в ударен юмрук, моето мнение е, че Залужни и щабът му постъпват правилно. Фронтовата линия в Украйна е много дълга (почти хиляда километра) и ако се атакува с много сили в един тесен сектор, то може и да се постигне добър първоначален успех, но със сигурност скоро там ще бъдат прехвърлени противникови сили от неангажираните участъци. Когато атакува на много места едновременно, обаче, Залужни лишава руснаците именно от тази възможност и буквално приковава като с пирони силите им почти по цялата дължина на фронта. Неизползваните му резерви, пък, със сигурност ще си кажат думата в най-критичния момент, когато бъде най-накрая бъде „напипана“ някоя „пукнатина“ във видимо солидната все още руска отбрана.

Трябва да се отчита и един по-малко забележим, но изключително съществен факт – настоящата офанзива на ЗСУ не се води само по-т.нар. линия на съприкосновение (т.е. фронтовата линия), а и в дълбочина. Украинците непрекъснато атакуват тилови бази на окупатора, както и щабове, като по този начин го лишават от навременно снабдяване и нарушават управлението на войските му.

Вече е нещо напълно обичайно да се появяват информации всеки ден я как е бил улучен нефтопреработвателен завод в Краснодар, я как е вдигнат във въздуха жп мост в Крим или пък административна сграда използвана за казарма в Мариупол или Луганск. Особено болезнени се оказват прецизните удари по руските щабове и командни пунктове. Само тази седмица ЗСУ регистрираха две попадения в „десетката“.

Във вторник стана известно, че в резултат на директен удар е бил ликвидиран генерал-майор Горячев, началник-щаб на 35 армия плюс неизвестен брой офицери; в сряда, пък, в „почетния списък“ влезе и Адам Делмханов, главнокомандващият на чеченските сили и дясна ръка на Кадиров (както и издирван военнопрестъпник като „бащицата“ си). „Братът“ на чеченския полусултан и антуражът му били ненадейно посетени от прецизно насочена ракета Storm Shadow, въпреки, че се намирали на място отдалечено на около 300 км от зоната на бойните действия. И докато Горячев става със сигурност единадесетият руски генерал, преселил се при праотците си от 24 февруари 2022 г. насам, то над актуалния здравен стаус на белобрадия чеченски бабаит все още виси голяма въпросителна. А само преди седмица, същият този Делмханов бе заявил, че Украйна ще рухне най-късно до Нова Година. В такива случаи човек се сеща за кармата и философски поклаща глава.

След като обсъдихме в общи линии моментната тактика и стратегия на украинците, би било редно да се кажат и няколко думи за това как ѝ противостоят руснаците. Както вече споменах миналия път, сред тях има доста опитни бойци и стабилни в морално-волево отношение части. Това, в комбинация със силно укрепените позиции, ги прави изключително неприятен опонент и основна преграда срещу по-бързо напредване на силите на ЗСУ. Руснаците освен това разполагат и с голям брой оръдия, които макар и по-примитивни от западните системи, използвани от украинците, ги превъзхождат в числено отношение. Освен това от началото на офанзивата на Киев значително се повиши и руската активност във въздуха. От високотехнологичните им оръжия правят впечатление две – дроновете камикадзе „Ланцет“ и средствата за радио-електронна борба. Ланцетите, които така или иначе създават бая проблеми на украинците от доста време насам, вече са с подобрени летателни характеристики и по-ефективна бойна глава. Техни „любими“ цели са бронираните и небронираните машини, както и оръдията. Средствата за радио-електронна борба, пък, са разнообразни системи, предимно инсталирани в камиони, чието основно предназначение е да смущават радио комуникациите, както и оръжията, направлявани по безжичен път като дронове и високоточни ракети. Явно руснаците са създали доста главоболия на ЗСУ в това отношение, защото в Киев в момента отдават приоритетно значение на унищожаването именно на въпросните „противоелектронни“ станции.

Ако има някой аспект на протичащото в момента сражение, който да е тотално пренебрегнат и от медии, и от експерти, това безспорно е т.нар. минна война, чийто мащаби със сигурност ще ви удивят. Първо, съгласно някои източници, в момента на пътя на ЗСУ в Приазовието руснаците са закопали до един милион мини, което на практика означава поне две неща – че тотално изпразнили всички свои складове запълвани още от съветските времена, и че буквално всяка педя земя на югоизток от Днепър не е подходяща за ходене, стъпване и преминаване.

Най-минираната територия на света: Над 174 000 кв. км в Украйна трябва да бъдат проучени за поставени мини

Минните полета са толкова нагъсто, че при отстъплението си от някои свои позиции в предишните дни руснаците сами са се взривявали на тях. Украинците вече си патиха от руските мини не само защото попадат върху тях, но и защото силно ограничават движението им по открита местност и така стават лесни мишени за противниковия огън. При това руснаците вече не разчитат само на т.нар. пасивно миниране (т.е. предварително закопани мини), но прибягват и до дистанционно миниране.

Последното се извършва в хода на боя, като в зоната на действие на ЗСУ специални системи за залпов огън, невинно наречени „Земеделие“, изстрелват снаряди подобни на пакетчета „Ментос“. Те обаче не съдържат бонбони, а смъртоносни мини, които се разпръсват върху голяма площ. ЗСУ, обаче, се оказаха доста подготвени за подобен развой, и на свой ред извадиха своите високотехнологични „играчки“. Те включват западни танкове, които вместо куполи с оръдия имат нещо като разораващи плугове детониращи закопаните мини, също така и специални разминиращи системи, които предизвикват масово взривяване на минните полета от разстояние.

Подобно на руските си противници, украинците също прилагат дистанционно миниране, но техните „Ментоси“ се наричат RAAM и се изстрелват от гаубици и са не по-малко смъртоносни от „Земеделието“. А може би даже повече. Надявам се, от казаното дотук разбирате защо по настоящем е толкова трудно да се извършат дълбоки пробиви, в която и да е посока на бойното поле.

Вече дискутирахме вероятните загуби на двете страни и някои аспекти на отразяването им. Също така споменах за критиките към украинското командване да наложи пълно информационно затъмнение върху случващото се на фронта. Още тогава руснаците използваха информационния вакум и не пропуснаха да го запълнят с разнообразна промосковска пропаганда. От Киев бързо осъзнаха грешката си и от началото на тази седмица вече има доста кадри и репортажи от тяхната страна на фронта.

Що се отнася до конкретните загуби, тях, както може да се предположи, никой няма да ги оповести преди края на конфликта. Въпреки това, тук-таме се промъкват отделни „късчета“ информация, които лека-полека доизграждат голямата картина. Западен журналист, например, оповести, че през един от първите дни на настъплението само украинската 47-ма Бригада е дала „няколко десетки убити“ (което означава и поне два пъти повече ранени и контузени). При срещата си с най-изявените военни кореспонденти по-рано тази седмица, Путин волно или неволно се изпусна и каза, че през първите няколко дена на настъплението на ЗСУ руската армия е загубила 56 танка, което, ако трябва да бъда честен, е доста много за някой, който се намира в отбрана. При украинците упорито се говори, че до момента са загубили безвъзвратно 3 танка „Леопард“ и 16 американски верижни бронетранспортьора „Бредли“, както вероятно и няколко десетки единици друга техника, нуждаеща се от ремонт. Самите украинци твърдят, че в района на Приазовието загубите са 5,3:1 в тяхна полза, а в района на Бахмут съотношението даже е още по-добро – 8,73:1. Може и така да е, макар, че лично нам мен ми се струва, че пропорциите не са чак толкова големи.

Ако не се абстрахираме от обсесията на числата, има опасност да пропуснем един много важен факт – танковете и другите бронирани машини са преди всичко предварително обречен на унищожение разходен материал. Важното е преди това да са нанесли достатъчно щети на противниковите войски и максимално да са помогнали на своите. Освен това, колкото по-надеждно са проектирани и изпълнени, толкова по-големи шансове има хората вътре в тях да оцелеят. И именно на това ставаме свидетели сега в Украйна – как западна машина избухва в пламъци, но пехотинците изскачат и продължават да се сражават. Или пък как танкистите се спасяват, а след време отново се връщат в боя с нов танк. С други думи, става въпрос за цяла философия при проектирането на военна техника, при която съхраняването на човешкия живот е поставен на първо място. Именно това прави воините на ЗСУ толкова доволни от възможността да използват западни машини. Някои от тях откровено заявиха, че отдавана щели да са мъртви, ако бяха продължили да оперират със старата съветска техника.

Западната техника има и друго, също често пропускано предимство – тя е съпроводена с перфектна логистика. Повредените бронетранспортьори „Бредли“ вече се евакуират в специална база за ремонт в Украйна, докато излезлите от строя танкове „Леопард“ се изпращат при специалисти в Полша. Загубите на ЗСУ също се попълват своевременно – САЩ вече заявиха, че ще изпратят по най-бързия начин 15 „Брадли“, а от тандема Дания-Нидерландия се очакват 14 нови „Леопарда“. Руснаците могат само да мечтаят за толкова добре функциониращи логистични вериги.

Как ще се развие украинската офанзива от тук насетне? Един от Youtube “експертите”, който очевидно записва „анализите“ си в мазето на баба си и който още миналата година прогнозира, че война ще приключи „през септември 2022 г.“ с тотално поражение на Украйна, оприличи случващото се като „новата Курска дъга“. Демек украинците ще напреднат малко и след няколко километра всичко за тях ще приключи, при това с тежки загуби. Господин „експертът“, обаче, пропуска един много „мъничък“, но изключително съществен детайл – на по-малко от 100 км зад гърба на руснаците се намира Азовско Море, докато при истинската Курска дъга най-близкото море в тила на Червената Армия е било чак при Чукотка и Владивосток. В настоящото сражение морето ще играе ролята на наковалня, върху която ще се стоварват ударите на украинския „чук“. Фронтът, подобно на гигантска преса, постепенно ще се стоварва върху руснаците отпред, а отзад ще бъде морето и този факт няма как да бъде променен. Ако преди началото на офанзивата разстоянието между ЗСУ и северния азовски бряг бе около 100 км, то вече е около 95, а на някои места и по-малко. Скоро то ще бъде 92, след това 90, после още по-малко и т.н. Никой не знае колко време ще продължи сражението, но смело може да се твърди, че изходът му е ясен – рано или късно ЗСУ ще достигнат морския бряг, а това ще доведе и до физическа изолация на Крим. От изключителна важност за прогнозирането на хода на офанзивата е фактът, че контраатаките на руснаците не водят до успех, т.е. те не са в състояние да възстановят загубените си позиции. Украинците може и да напредват бавно, но те са бавнодвижещ се валяк, а не автомобил. Ако сте на тяхна страна в тази война – въоръжете се търпение. Ако пък гледате на случващото като на някакво представление, запасете се с пуканки. Най-драматичната част тепърва предстои.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube