Защо падат средните оценки от матурите по български и литература?

Добър 3,93 е средната оценка от матурите по български език и литература на зрелостниците тази година. Випуск 2023 е с най-слабия резултат досега, който попада дори под психологическата граница. Защо са такива оценките и какъв трябва да бъде подходът както към изпита, така и към обучението?

Александър Димитров - ученик 12 клас в СОУ “Паисий Хилендарски“: Много тръгнаха с очаквания, че всъщност ще вържат тройка, обаче заради самото покачване в скалата, не се получи.

Антоанета Пакова – началник на РУО-Пловдив: Имаме училище, в което всички ученици имат двойки.

д-р Нели Колева - "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час": Образователната система в момента не се справя с това да научи учениците. И тези резултати го показват, ако това е колективната оценка, която ние всички получаваме в образованието.

3,93 е средната оценка от матурите по български език и литература на зрелостниците тази година. Випуск 2023 има най-слабия резултат, който попада под психологическата граница. Всичките 12 абитуриенти от пловдивското училище "Братя Миладинови" са с двойки на задължителната матура по български език и литература. От учебното заведение разбираемо отказаха да обяснят каква е причината за лошия резултат. Но двойките са над 8000 в цялата страна, което определено издава системен проблем. Преди да започне изпитът по български, дори самите зрелостници не предполагаха, че форматът ще затрудни мнозина.

И тази, и миналата година, матурите са изготвени по новия Закон за училищно образование и показват тенденцията за по-ниски оценки или поставят по-големи предизвикателства. Проверяващите забелязват, че повечето зрелостници се справят, когато се изисква възпроизвеждане на знания, но не и когато трябва да приложат наученото.

д-р Шинка Дичева - преподавателка по български език и литература: Най-големият проблем идва от този лексикален колапс, ако мога така да се изразя. И при работа с учениците го разбирам и аз, защото те казват „Ние знаем какво трябва, искаме да кажем нещо, но не знаем как да го кажем“, тоест липсва езиковият запас. Този езиков запас се попълва само с четене на книги.

Експертите на „Заедно в час“ обаче виждат източника на слабите резултати по-дълбоко и смятат, че подходът и към изпита и към обучението отдавна трябва да е различен и резултатът от матурите през годините не са точно мерило за качеството на учебния процес.

д-р Нели Колева: В България обикновено изпитните въпроси са обект на някаква банка от въпроси, която се създава. Те нямат процес на психометрична валидация. Има си цялостна методология на това как се провеждат изпитите, какъв е техният дизайн и какъв е начинът те да се провеждат. И в момента тези изпити, на които се явяват учениците, не отговарят на тези изисквания. От тази гледна точка ние не можем да ги приемем като надеждни инструменти, които наистина измерват година от година. И позволяват сравнимост на резултатите.

Според д-р Нели Колева и без слабите резултати от матурите е ясно, че в XXI век учениците не могат да събират и анализират информация, да имат критично мислене, за да не стават жертва на внушения и фалшиви новини. И на това трябва да се набляга в клас, а не на наизустяването на някакви данни.

д-р Нели Колева: Или 6. клас учат реките и почвите в Африка. Това има отделни уроци за това нещо. Разликата не е, че някой трябва на мен да ми каже какви са реките в Африка. Някой трябва на мен да ми събуди любопитството, така че аз да искам да разбера какви са те, защо са различни и защо това е важно.

В езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив са отличниците на тези матури и те правят ясна връзка между резултатите и промяната в учебния процес и могат да направят сравнение. Преди пет години трансформират програмата за една паралелка осмокласници. Резултатите са впечатляващи.

Вихра Ерамян – директор на ЕГ „Иван Вазов“, Пловдив: Тази година при нас завършиха първите абитуриенти, които се обучаваха изцяло дигитално и можем да кажем, че те повишиха своя успех с цяла единица за тези пет години.

Нарекли са тези модел 1:1 или това е такава организация на учебния процес, при която всеки ученик и учител има свое електронно устройство и свързан към него персонален акаунт. В „облака“ са и учебниците, и домашните, и дневникът. Чрез този модел за първи път сега зрелостниците с френски език догонват по успех паралелките с английски, които традиционно завършват с най-висок бал.

Елена Вързилова – преподавателка по български език и литература" Идеята на модела е да даде възможност на учениците сами да създават със своите ресурси и с помощта на учителите си да изследват, да проучват, да анализират като съпоставят с всичко, до което имат досег в съвременния свят и мисля, че това е грешката ни да оставяме съвременния свят зад стените на училището.

Елена Вързилова е проверила как би се справил ChatGPT с темата „Живот в мрежата“, която се падна на матурата. И даже му е поставила оценка на написаното - Добър 3,50. Но според нея ако се внедрят смислено технологиите в класната стая, това не означава, че ще си комуникират единствено през устройствата.

Елена Вързилова: Всички клишета, които пандемията роди, свързани с технологиите в образованието, те гравитират около няколко познати функции. Да си обменяме материали, да се виждаме и да си говорим, но това е безсмислено използване на технологиите, ако спрем дотам.

С доказано по-добри резултати, ръководството на училището решава тази есен да въведе моделът 1:1 в още 5 паралелки. В предимствата на системата, която гради аналитично мислене в учениците няма нужда да бъде убеждаван дори новия министър на образованието. Оказва се, че проф. Галин Цоков, оглавява научният екип, който въвежда 1:1. Сега пък е начело на ведомството, което в момента прави анализ защо се появява трайна тенденция кандидат-гимназистите и зрелостниците в цялата страна масово да не се справят с изпитите.

проф. Галин Цоков – министър на образованието: Ще огледаме първо задачите по отношение на отворените въпроси, тъй като при матурите особено има много задачи, които са ориентирани към различни нива на мисловни умения, ще се консултираме със специалисти в областта на текстологията, за да бъдат тези задачи още по-обективни като възможност за оценка и другият път на промяна е всъщност възможността за една по-голяма практическа ориентация.

Дали въпросите ще се поставят по друг начин, може и да вдигне резултатите от матурите, но едва ли ще е значително. От години резултатите по математика след националното външно оценяване остава около 35 от 100 точки. Средно точките по български език и литература за страната са малко по-високи - 55.04. Част от отговорността учителите прехвърлят към неадекватно разписаните учебници.

д-р Шинка Дичева: В учебните програми няма изискване ученик в седми клас да познава какво означава апосиопеза, какво означава синекдоха, какво означава метонимия. Ако отворите учебната програма, ще видите, че подобни сложни термини отсъстват, това, което в учебниците присъства и което се задава като образец, е изключително неточно и некоректно.

В министерството обсъждат идеята изпитите след 7. клас да имат по-практична насоченост. Според експертите така ще отпаднат и частните уроци. Идеята на министъра е децата да решават различни казуси, както при теста на програмата за международно оценяване на учениците PISA.

Екатерина Василева - директор на СУ „Екзарх Антим I“: Примерно „Очаквам от вас да ми направите скейтборд, с който мога да се придвижвам безопасно в градската среда. Подобна такъв тип задача изисква комбиниране на много знания и умения и притежаване на редица компетенции.

Такъв тип задачи не биха затруднили кандидат-гимназистите като Филип Тодоров. Той и сега има 100 точки по математика, а шест точки не му достигат за максимума по български.

Филип Тодоров - седмокласник: Важно е да се учи през цялата година, ако започнеш да учиш една седмица преди началото на изпитите, трудно ще се навакса целия материал от годината, почти невъзможно.

Атанас Тодоров – баща на Филип Тодоров: Когато него го доведох – това е големият ни син, първия учебен ден и го заведох горе в класна стая, не познавах госпожата, не знаех какъв специалист е, изобщо нищо за нея не знаех, но го заведох при нея и му казах „Когато нас с мама ни няма и тя ти каже нещо, все едно, че ние сме ти го казали“.

Върху ролята на учителите, техните компетенции и авторитет поставя акцент и д-р Нели Колева. Тя посочва, че трябва да се инвестира повече в тяхното обучение, както и на директорите.

д-р Нели Колева: Там трябва да бъде насочена подкрепата. Оттам също така и изключително отговорно трябва да се разходва ресурсът. Фундаментално различна е ролята на образованието в 21 век. Класно - учебната система, урочната система, която наблюдаваме в българското училище - стои един човек отпред и раздава знания като единствен източник на тези знания, а 26 души стоят и го слушат, е система, която е обслужвала нуждите на XIX век.

Но остава по-лесният начин, защото никой не изисква от тях да еволюират с темповете на сегашното поколение.

д-р Нели Колева: Да създадеш урок, който запалва интереса на учениците и наистина им позволява да свържат света в нещо, което е смислено и което им харесва е по-трудната работа. Но тя е задължителна, ако наистина искаме образованието да бъде полезно.

От просветното министерство отчитат, че в България не действа наредба и стандарт за качество на образованието и в следващите месеци ще наваксат този пропуск. Но дали само една наредба ще запълни пороците в образованието, трупани десетилетия? Едва ли е толкова просто, но звучи като добро начало.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube