Процесът по закриване на домовете за деца не върви с еднакви темпове във всички общини в страната. Най-големите пречки са недостатъчното финансиране за създаването на алтернативни услуги, както и липсата на индивидуално планиране за всяко социално заведение.
Зад думата „деинституционализация" всъщност се крие сложен процес, който поставя на карта съдбите на хиляди деца.
"За деинституционализация не говорим просто за извеждане на децата и закриване на домовете, говорим да намерим за тях една по-добра грижа. В България обикновено се случват нещата от главата за краката" - твърди Нина Гаргова, директор на Комплекс за социални услуги „Олга Скобелева".
Промяната е мудна, защото приемните семейства все още са твърде малко, както и местата, в които децата да бъдат настанени - признават специалистите.
"Няма подготвени алтернативи за тези деца. Всъщност къде да ги изведем на практика трябва да се планират нещата за конкретната институция, а не така общо" - заяви още Гаргова.
През 2009 година, когато реформата стартира, в дом „Олга Скобелева" има 210 деца. Днес те са 50, но към институцията има разкрити допълнителни социални услуги - Кризисен център и Дневен център за деца с увреждания. Преди два месеца врати отвори и къщичка от семеен тип, където са настанени 11 малчугани със специални нужди. А следващата година, ако се намери нужното финансиране, няколко момичета трябва да бъдат преместени в т. нар. преходно жилище.
Маги, едно от децата в дома, все се чувства 4почти" готова за промяната, но въпреки това би предпочела да остане още малко в институцията. Тя каза пред екипа на БНТ, че в дома се чувства защитена, има подкрепата, която й е нужна.
Център за социална интеграция и професионално ориентиране е следващия проект, който се подготвя тук. Той ще бъде в подкрепа на младежите, които навършват 18 години и започват самостоятелен живот.