Вуковар и раните от войната

Хърватите от Вуковар не позволиха прилагането на закон, който изисква поставяне на табели на латиница и кирилица, тъй като една трета от жителите на града са сърби. Кирилицата събужда у хърватите болезнени спомени за тримесечната сръбска обсада на града през 1991 г., по време на войната в Бивша Югославия. След нея градът със смесено население не може да си върне предишния разцвет. Но разделението между сърби и хървати се запазва.

Днес Данъчното управление и полицейският участък във Вуковар осъмнаха с двуезични табели и кордони от охрана. Стотици хървати участваха в протест, при който табелите бяха унищожени. Четирима полицаи леко пострадаха при опита да спрат демонстрантите. Хърватите се заканиха, че няма да допуснат в града си сръбски надписи.

"Докато търсим пръснатите из Вуковар кости, те ни слагат в града надписи на кирилица. Няма да стане така", коментира хърватка..

През 1991 г. сърбите сриват Вуковар със земята. След падането на града стотици хървати са избити, а поне 31 хиляди души са депортирани. Седем години по-късно Вуковар е върнат на Хърватия, но много сгради още носят следи от сраженията. И раните в сърцата на хората не са зараснали.

"Загубих сина си, брат си, баща си и двама братовчеди, а те ни налагат някакви закони", казва жена.

През април в града имаше масов протест срещу плана за табели на кирилица и властите очакваха да има трудности с прилагането му.

"Мисля, че това, което става, е политически мотивирано. През следващите дни и седмици ще има достатъчно време за политически дискусии", казва Арсен Баук, министър на държавната администрация.

Дискусиите едва ли ще помогнат. Днес Вуковар е беден, страда от безработица, а разривът между сърби и хървати изглежда непреодолим.