За втора година в Елена се провежда празник на еленския бут. Прочутият роден деликатес успя да събере в красивото балканското градче много туристи от цялата страна и дори от чужбина, които искат да узнаят тайната за приготвянето му и да се включат в кулинарната фиеста на открито. Еленските майстори пресъздават част от традициите и щедро черпят със запасите от миналогодишна продукция еленски бут.
За втора година в Елена се провежда празник на еленския бут. Прочутият роден деликатес успя да събере в красивото балканското градче много туристи от цялата страна и дори от чужбина, които искат да узнаят тайната за приготвянето му и да се включат в кулинарната фиеста на открито. Еленските майстори пресъздават част от традициите и щедро черпят със запасите от миналогодишна продукция еленски бут.
Легендата разказва, че преди столетия в Еленския балкан се заселил италианец. Той занесъл резен еленски бут в родината си, където го кръстили прошуто. Тайната на бутиковия деликатес е балканския климат, който не позволява на суровото свинско месо да се развали.
"Съхне на открито, хваща тази благородна плесен, която предпазва бута от насекомите. Сега го използваме за мезе, но в миналото това е било месото, което се съхранява цяла година. И хората са си го готвели", разказа Иван Тухчев.
В Елена няма къща без поне един еленски бут. В механите посрещат гостите с най-добрата комбинация - стар бут с младо вино.
"Това е храна за силни хора! Хапваме си го с много вино и много еленска сливова ракия", сподели местна жена. "Вкъщи правим еленски бут и аз много обичам да го ям", добави дете. "Колкото по-на тънко, толкова по-добре", заяви домакиня.
Когато няма какво да ядем, режем си от бута, шегуват се местните и се надяват вкусният деликатес да превърне Елена в световна дестинация на кулинарния туризъм.