Задлъжнялост на българските предприятия

Малко над 52 милиарда лева дължат фирми на други фирми за миналата година. Това е една трета от всички дългове на българските компании, по данни на националната статистика. Около 1 процент от дължимите пари са закъснели с повече от 90 дни, отчете Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Според тяхно изследване сред 200 фирми, предприемачите не са обезпокоени, защото имат да дават на своите доставчици, но имат и да взимат пари от клиентите си.

Повече да взимат от клиенти, отколкото да дават на доставчици - това се е случило за пръв път на фирмите от седем години насам. Въпреки това милиардите междуфирмена задлъжнялост имат обяснение.

"Тяхното увеличение се дължи на една бизнес стратегия на фирмите да продават с разсрочено плащане, а не е дефект на икономиката. 5,9% от фирмите се разплащат след три до пет години, т.е. те са се договорили да се разплатят тогава", заяви д-р Ивайло Янков, Институт за икономически изследвания при БАН.

"Дълг не е мръсна дума. И майсторлъкът на мениджъра е да яхне дълга и да пробива напред. Да съумееш да използваш чужди пари в свой интерес. И тогава всички ще бъдат доволни", посочи проф. Гарабед Минасян, Институт за икономически изследвания при БАН.

Повече от половината предприемачи в изследването на БАН смятат, че задлъжняването между фирмите е резултат от кражби с ДДС и фиктивна задлъжнялост. За 74 на сто от фирмите задлъжнялостта на предприятията е обичайна.

"Плащания след като стоката е доставена, е нормално и се практикува в цял свят. Отложени плащания получават само клиенти, които са доказали, че са коректни", коментира Михаил Янков, управител на фирма за електрозахранване.

Михаил Янков е управител на фирма за оборудване в енергийния сектор. Обяснява, че компаниите, които работят на светло, често са ощетени.

"Едно държавно предприятие, за да заплати, иска да му се издаде данъчна фактура. Т.е. доставчикът да внесе това ДДС на момента, в който издава фактурата, т.е. оскъпяване на продукта, който предлага. При положение, че в нашия пазар се гони само цена, цена цена и само цена - това води до неконкурентоспособност", каза Михаил Янков, управител на фирма за електрозахранване.

В изследването на БАН не са участвали държавни предприятия. Една пета от анкетираните мениджъри са отговорили, че когато нямат пари да покриват дълговете си, освобождават персонал. Най-често обаче при много задължения, ръководството предпочита да разсрочва плащанията към доставчиците, отколкото да тегли заем.

"Самият ресурс да се ползва овърдрафт или кредит е много скъпо удоволствие", подчерта Михаил Янков, управител на фирма за електрозахранване.

Според изследването, основна причина фирмите да нямат пари са свиващите се пазари. Забавените плащания от държавата и общините са обяснение за дълговете между фирмите за 42 процента от предприемачите. Само на един процент от компаниите се е наложило да търсят допълнително финансиране, заради невърнат ДДС от държавата.