Студентските протести преди и сега

За протестите преди и сега разказват Константин Голев, вече доктор по история, и Радина Банева, студент по право. С пресипнал глас Радина се смее: "Вътре е студено, настинах, но има какво да ни топли. Защото студените стени на Ректората не могат да разболеят идеалите, които са ни окупирали отвътре".

"Ако някой си мисли, че е възможно да оскверни по някакъв начин толкова чисто нещо, с което се заемаме, защото оттук, от СУ, тръгва една огромна вълна на хора, които са готови да изградят ново бъдеще за децата си в България, а ние това правим в момента! Той жестоко се лъже!", разкри Радина Банева.

"Не е наша работа да даваме алтернатива, ние нямаме политически амбиции, не сме месии и няма да бъдем новите месии. Нямаме нито амбиции, нито желание, нито възможности да бъдем такива, за да сочим и да показваме новия път на нацията. Нямаме патриаршески амбиции, имаме малко житейски опит и искаме просто да се спре с това положение на нещата и да тръгнем по нов път. Оставката е само началото на този път", споделя Константин Голев.

"Човекът с идеал, той не може да бъде яхнат. Човекът с идеал, има истинска цел. А тези, които се опитват да го яхнат са хората без идеали, които са представители на политическите партии", казва Радина Банева.

Понеже от идеали разговорът сам бързо минава към темата за тяхното превземане, идва ред на кореспонденцията на Красимир Гаджоков с ректора на Университета професор Илчев. Гаджоков е бил в първите редици на студентските протести през 90-та година. Сега живее в Канада, но още се нарича "вечен студент по непримиримост". Вярва в успеха на днешните непримирени. В писмото до Илчев той го моли да не подценява борбата им, само защото са малко. И те били едва трийсетина души в началото на тяхната окупация. Ректорът отговаря: "Може би сте прав по отношение на значимостта на действията, които нямат връзка с броя, но от друга страна винаги съм се страхувал и то с основание от тези, които охотно и хладнокръвно ще яхнат чистите помисли и действия на студентите. За тях ме боли".

"Аз не смятам, че някой ни е употребил, всъщност, дори и 1990 година. Никой не ни употреби, а по-скоро това, което се случи в България, или по-точно, това, което не можа да се случи, е, не защото някой ни е употребил, а защото нямаше достатъчно подкрепа в българската общественост. За съжаление. Аз съм изумен в момента, че след толкова години се изкарват същите аргументи срещу студентите - много сте малко, ние искаме да учим...", заяви Красимир Гаджоков.

Разликата между двата студентски бунта Гаджоков вижда в лагерите... Тогава СДС застава плътно зад студентите. Сега изборът коя страна да заемеш е доста мъглив. Така смята, впрочем, и Константин.

"Липсата на пряка алтернатива, което е основна разлика между събитията днес и предишните окупации, прави по-извисено, това, което правим днес. Ние все още не сме позволили и няма да позволим никога да бъдем яхнати от никоя политическа партия и никоя обществена група и техните интереси", заяви Константин Голев.

"Аз съм доволен от това, което ние направихме, защото иначе България можеше да бъде като една Украйна днес или като един Казахстан. Щеше ли да бъде по-добре?", изтъкна Красимир Гаджоков.

"Не мисля и даже не мислим, че има вариант това нещо да се провали. Понеже, ако и то да не успее да свали правителството, ако и то да не успее да донесе промяната - утре-вдругиден, това е стъпка към нея. Стъпка, която, ако не бяхме направили, щяхме да съжаляваме", споделя Радина.

"Всичко зависи от обществото, как то ще ни подкрепи. И дали ще се пребори за своята свобода и права", допълни Константин.

Казват, че някой оставил вътре в Ректората кутия бонбони, с надпис: "Не отваряй до деня на победата". Добавят, че не знаят какво точно е победата, кога ще дойде тя... дали накрая ще ядат бонбони или обидни думи. Обещават си да не стават политици. И по нещо силно напомнят на стария бунтар Гаджоков.

Убедени са - ако не пробват, ще съжаляват - понеже за тях има само два пътя: да бъдат окупирани или да бъдат окупиращи.