Баумгартнер отново гледа към небето

"Като дете прекарвах много време по дърветата, защото исках да видя нещата отвисоко. Исках да летя. Но децата са ограничени в това отношение. Единствените възможности са да се катерят по дърветата или по покривите, за да видят света отгоре. Сега седя в тази капсула и си спомням много неща. Защото 5 години на сериозна подготовка се увенчаха с успех.

В деня на издигането времето течеше много бързо. Бях толкова зает да натискам копчета, да говоря с контролния център, да вземам текущи решения, да се справям с възникналия проблем с визьора на каската ми, че наистина се изненадах колко бързо съм стигнал на толкова голяма височина - 39 километра.

Имах само десет секунди, за да се насладя на този момент. Поех си дълбоко въздух и погледнах кривата на земния хоризонт. Вдигнах очи към слънцето. Над мен небето беше напълно черно. Не бях виждал такова черно небе преди.

Вече съм на 45 и няма какво повече да постигам в скоковете. Време е да направя нещо различно и това ме води до друга мисия - летенето с хеликоптер. Защото като дете имах две мечти. Едната беше да стана парашутист, а другата - пилот на хеликоптер. Първата се осъществи. На младини не успях да изкарам курсовете за пилот. Но през 2006-та в Лос Анджелис взех разрешително за пилот на търговски хеликоптер. Сега се опитвам да посветя уменията си в служба на обществото. Искам да работя като пожарникар или като пилот в планинската спасителна служба.